• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

ДИМИТЪР КАНТАКУЗИН – БЪЛГАРСКИ КНИЖОВНИК СП БЪЛГАРКА СПАС СПАСОВ

Петко Русанов by Петко Русанов
май 23, 2020
in България
0
ДИМИТЪР КАНТАКУЗИН – БЪЛГАРСКИ КНИЖОВНИК СП БЪЛГАРКА СПАС СПАСОВ
2
SHARES
45
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

За великата тъга по поробените Балкани и личността на книжовника Димитър Кантакузин

Спас Спасов

Ново Бърдо

Димитър Кантакузин е последният старобългарски книжовник, който е пряко свързан с разцвета на българската писменост и култура. Припомняйки си личността и делото му, ние се връщаме във времето, когато България е мъдрата учителка на целия православен славянски свят – благодарение на личности като патриарх Евтимий, Теодосий Търновски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Киприан Българин, Владислав Граматик и, разбира се, на Димитър Кантакузин.

 

Неговото творчество се отличава с нетипични по дух, внушение и съдържание произведения. Не е тайна, че за мнозина старобългарската литература е скучновата. В часовете в училище липсва време да се вникне достатъчно в нея, произведенията не се изучават цялостно, от което следва, че могат да бъдат разглеждани само схематично. Набляга се на жанровата им класификация. Задоволително е просто да се каже кой е авторът и в кой жанр твори: дали се занимава с поезия (канони, служби, молитви), с реторика (тържествени, поучителни и полемични слова), с агиографска проза (жития, разкази за пренасяне на мощи), с апокрифни разкази и др. Но тъй като оригиналността през Средновековието не е на особена почит – произведенията, принадлежащи към даден жанр твърде си приличат едно с друго, а това обърква децата и отвлича вниманието им в друга посока.

 

Димитър Кантакузин е изключение, защото творбите му не се поддават на масовата типизация. От една страна, той е свързан със средновековната традиция, с т.нар. „плетение словес“, и в този смисъл е достоен наследник на патриарх Евтимий. От друга – у неговите творби личат подчертани предренесансови (характерни за новото време) тенденции. „Молитва към Богородица“ е такава творба. Тя е с интимно-изповеден характер. Изповедта на поета Д. Кантакузин е трогателна със своя песимизъм и безнадеждност. Тя е най-дългата старобългарска творба, числяща се към декламационната поезия. Съдържа цели 77 строфи (308 стиха), като в нея са отчетливо очертани Изповед, Молитва и Похвала. Най-любопитна и ярка е Изповедта.

 

„Преди смъртта наистина мъртъв съм аз.
Пред съда от съвестта си осъден съм аз.“

„Защо ли с рождение бях удостоен.
Защо ли новорожден не погинах.
Защо ли коленете ми се срещнаха.
Защо ли непросветен не отидох в гроба.

Да бяха се слели раждането и смъртта ми.“

 

Авторът е непоправим грешник и трагичен страдалчески образ. Виждаме „индивидуализирано ходене по мъките“, „плач по изгубеното време“, но и надежда за спасение – (Аделина Ангушева). Той е в центъра на творбата, запълва я изцяло, разкривайки своите душевни трепети. Всичко това е напълно нова, ренесансова, а не средновековна тенденция в литературния живот.

 

Песимизмът на Д. Кантакузин личи и у друга известна творба – „Послание до доместик Исай“. Това поучително-изповедно слово често е сочено и като морално-философско есе. Известно е още като „Слово за свършека на света през 1492 г.“
„Питам вас, о, божествени слушатели и на Христовата църква питомци, и на високите (словеса) любители, кажете ми къде ще намерите сега любовта да съществува и добродетелта да се съблюдава, и благочестието да е истинно? Не мисля аз, че някъде ги има…“

 

Любовта и добродетелите ги няма нигде на земята, освен сред монасите на Света Гора. Какви са причините за песимизма и отчаянието у Димитър Кантакузин? „Струва ми се, че идва краят на света.“ – споделя той с примирение. Димитър Кантакузин наистина живее във време, в което според византийския календар краят на света наближава. Той трябва да настъпи през 1492 г., или 7000 г. след сътворението на света. (според календара, Христос е роден през 5508 г. от сътворението на света).

„Впрочем никой от верните да не се прелъсти като мисли, че ще има увеличение с някакво време, както неверните мислят, нито че ще настъпи Осмото хилядолетие, защото и примерите свидетелстват – близо е същинската кончина на този свят, когато по пророчеството на Даниил престоли се поставят и Съдията ще седне, за да въздаде всякому според делата.“ Д. Кантакузин заплашва, че никой няма да прекрачи в Осмото хилядолетие (т.е. да доживее 1493 г.), тъй като греховете на православните християни са се преумножили. Поради греховете си православните вече получават своето наказание и тук, на земята. Димитър Кантакузин е свидетел на всичко това. Може да се каже, че той преживява и изстрадва написаното в творбите си – друга характерна черта на литературата в ново време. Затова нека кажем повече и за личността му и за неговата велика тъга по поробените Балкани.

 

Димитър Кантакузин произхожда от много знатен, славянизиран византийски род. Родовите му владения, намиращи се в град Ново бърдо и околностите, включват части от източносръбските и западнобългарските земи. Той е едновременно меценат и писател. Живее през властването на двама турски султани – Мурад II (1421 – 1451 г.) и Мехмед II Завоевателя (1451 – 1481 г.). Димитър Кантакузин се сблъсква навярно за първи път със смъртта и разрушенията по време на 40-дневната обсада на родния Ново бърдо от страна на османските пълчища през 1455 г. Градът е завладян след много кръв и убийства, но все пак династията Кантакузини запазва силни позиции в местната аристокрация. Предполага се, че султанката Мара Бранкович, която по майчина линия също е Кантакузина, измолва милост за своите роднини – новобърдските Кантакузини.

 

Името на Димитър Кантакузин става известно през 1469 г., когато Владислав Граматик завършва своя т.нар „Загребски сборник“ (с обем от 1540 стр)., изготвен по негова поръка и с негово дарителство. Там Владислав Граматик го нарича „свой господар“ и говори за благородния му произход („твое благоплеменствие“). Виждаме, че Димитър Кантакузин влиза в историята в ролята на просветен владетел, който отпуска средства за развитие на литературата.

 

Литературното му наследство се състои от „Житие с малка похвала за св. Иван Рилски“, „Служба за Иван Рилски“ в акростих, две похвални слова (за св. Димитър Солунски и св. Николай Мирликийски), поемата „Молитва към Богородица“ и „Послание до доместик Исай“. В службата присъства характерното за Търновската книжовна школа посвещение: „Похвала ти плете, отче Йоане, Димитрие“ (т.е. Димитър е авторът на „Похвалата“ за светеца Иван Рилски). Чрез написаното за Иван Рилски – Небесния покровител на българския народ, „Димитър Кантакузин се свързва най-тясно с българския народ и българските литературни традиции.“ (Донка Петканова).

 

В житието Д. Кантакузин обръща внимание върху нещо, което ще се превърне в извор на неговите страдания, скръб и нещастие. Това са столетните раздори между православните народи на Балканите, довели в крайна сметка до покоряването им от „иноверците“. Българи и гърци имали „един към друг злост“ и проливали кръвта си като вода. „Като беше търпял тяхната многолетна вражда“, накрая Бог им въздава заслуженото – наказва ги с робството. „Мъже, които държат на християнската и единовярна кръв, виждат своята бързо и безмилостно да се пролива; жени, лишени от рожбите си и от честта си, биват продадени в робство; младите биват отвлечени и – уви! – принуждавани да отстъпят от православието.“ На тези скръбни картини става свидетел Д. Кантакузин. Тъгата на книжовника Димитър Кантакузин по поробените Балкани го формира като творец.

 

Неговият песимизъм става все по-оправдан, когато през 1477 г. султан Мехмед II Завоевателя нарежда всички мъжки рожби в рода на Кантакузини от Ново Бърдо да бъдат изтребени. Предполага се, че Димитър избягва съдбата на брат си Яни и на останалите от рода си, успявайки да се укрие някъде по Черноморието. Към това ни насочва известието за дарение на Богородична икона, направено за една несебърска църква от Димитър Кантакузин през 1493 г. В този черноморски град преживява последните дни от живота си големият старобългарски писател Димитър Кантакузин.

 

ADVERTISEMENT
Previous Post

ЦАР МИХАИЛ ТРЕТИ ШИШМАН – СП БЪЛГАРКА СПАС СПАСОВ

Next Post

ПРОТИВОРЕЧИЯ В ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ СПАС СПАСОВ СП БЪЛГАРКА

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
ПРОТИВОРЕЧИЯ В ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ СПАС СПАСОВ СП БЪЛГАРКА

ПРОТИВОРЕЧИЯ В ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ СПАС СПАСОВ СП БЪЛГАРКА

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

19
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022

Последните публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist