Един от най-великите суфии на всички времена, българският поет и хуманист, Кул Гали Българин от Волжска България, за който се носят легенди от Арабия, през Андалусия до Китайската граница… Това е един от най-светите хора в суфизма въобще, за който в България, в нито един учебник, нищо не се казва!!!! И то що??? Щото искат да се избием на религиозна основа, и така да ни делят както винаги….???Кул Гали́ (на башкирски: Ҡол Ғәли, Кол Гали; 1183-1236) е поет, водещ представител на средновековната литература на Волжка България. Почитан е и като древнобашкирски и древнобългарски поет.
Най-известното му произведение е „Кыйсса-и Йосыф“ („Сказание за Йосиф“), написано през 1233 г., което представлява художествена обработка на легендите от Стария завет и Корана за Йосиф и 12-те му братя. Текстът е добре познат сред тюркските народи в Поволожието, Урал, Кавказ и Сибир.Кул Гали се прочува с поемата си „Сказание за Юсуф”.През 9 век Волжка България приема исляма като официална религия и арабската писменост постепенно измества старата българска руническа писменост. „Сказание за Юсуф” е написано на български език, но с арабски букви. То разказва библейската притча за красивия Юсуф (Йосиф) и неговите 12 братя, които му завидели за обичта на баща им и се опитали да го убият. Една царица от далечна страна сънувала Юсуф, влюбила се в този сън и пожелала да се омъжи за него… В поемата е описан и невероятният дворец, съграден от царицата за Юсуф – в основите на колоните му имало сребърни статуи на бикове, а между тях стоял златен кон. В градината растели сребърни дървета и златни птици били накацали в клоните им.
Поемата е съставена от четиристишия, като първите три стиха от всяко четиристишие се римуват помежду си, а четвъртият е отделно. Това създава особената мелодия на речта, съзвучна с музиката, измислена също от поета – средновековните поети обикновено рецитирали произведенията си на фона на тиха мелодия, изпълнявана на струнен музикален инструмент.
Няма много сведения за живота на Кул Гали. Роден е във Волжка България.
Първоначално учи в медресе, а после в Хорезъм. Дълги години обикаля културните центрове на мюсюлманския изток (Херат, Сирия, Йерусалим, Мека), живее в Биляр и Болгар, Алабуга, Нур-Сувар и Кашан. Има духовен сан молла
