Благой Стефанов Шклифов е български езиковед и диалектолог, изследовател на крайните югозападни български говори

Шклифов е роден в костурското село Черешница в Егейска Македония, днес Поликерасо, Гърция. Дядо му Кольо (Никола) е участник в Илинденското въстание като куриер на селската чета^[1]. Баща му Стефан Шклифов, роден през 1904 г. в Черешнища, през 1913 г. е записан от гръцките власти на Стефанос Склифас. Майка му, Доста Шамова, също родена през 1904 г. в Черешница, е преименувана на Теодота Сяму.^[2]

В края на април 1948 г., по време на гръцката гражданска война Благой Шклифов е изведен от комунистическите сили извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци. След кратък престой във Вардарска Македония е изпратен в Унгария, където завършва средното си, а по-късно и висшето си образование, специалност Руска и българска филология.

През 1964 г. се установява в София, където записва докторантура, посветена на българската историческа фонетика с оглед на македонските говори. През 1969 г. в София се преселват и родителите на Шклифов. От 1971 г. работи в Института за български език при БАН. През 80-те и 90-те години на ХХ век е гост-лектор в университета в Сегед, Унгария. Преподава и дисциплините „Историческа граматика на унгарския език“ и „Унгарска диалектология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Умира на 24 септември 2003 г. в Гърция след катастрофа, при неизяснени докрай обстоятелства, които пораждат съмнения, че е бил убит от гръцките тайни служби или националистически организации.

Шклифов изследва югозападните български говори – главно костурския, преспанския и бобощенския говор, старобългарското влияние в унгарския език, езиковата ситуация в Северна Македония. Той застъпва гледището, че говорите са основен източник за изучаването на историята на езика. Някои от неговите изводи по отношение на промените на много от фонетичните явления в българския език са нетрадиционни и противоречат на възприети тези от славистиката през XIX век. Разглеждайки югозападните говори в съпоставителен план със старобългарския език, в отличие от други езиковеди той обяснява развитието на редица звукове, например на общославянския ѫ не с външни влияния, а с вътрешните процеси на езика.

Шклифов критикува стесняването на диалектната основа на книжовната норма на българския език и дискриминирането на словното богатство на западните български говори след 1878 година. Правописната реформа от 1945 г., премахването на буквата ят (ѣ) той определя като антинационално решение, основа за национално разединение и противопоставяне на източни и западни български говори. Така според него се улеснява създаването на друга българска книжовна норма – тази в Северна Македония, определена от него като „създадена върху част от българската диалектна територия със сръбско графично, правописно и лексикално влияние и с множество новосъздадени думи с цел отдалечаването ѝ от българската основа“^[3].

Съчинения

• Местните названия в с. Черешница, Костурско, Славистичен сборник 1973, с. 269-277
• Костурският говор, София 1973
• Акцентната система на долнопреспанския говор, сп. Български език, 1975, кн. I, с. 34-38
• Речник на костурския говор, Българска диалектология, София 1977, кн. VIII, с. 201-328
• Долнопреспанският говор, София 1979
• Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, 119 с.
• Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско – Леринско), София 2000, 144 с.
• За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, София 2002, 25 с.
• Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, 287 с., в съавторство с Екатерина Шклифова
• На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, 399 с.
• Фразеологичен речник на говора на село Черешница, Костурско, София 2016, 413 с

• Загиналият наш учен в Гърция блъснат от кола без светлини

  ВЛАДИМИР ЙОНЧЕВ

  Още трима са починали в Беломорието при подозрителни инциденти

  Автомобилът, блъснал колата на починалия при подозрителни обстоятелства в Гърция професор Благой Шклифов, е карал без светлини. Това научи „Новинар“ от Костадин Димитров, приятел и колега на известния учен.

  Димитров има тази информация от гърка Тасос, шофьор на автомобила, в който е бил Шклифов във фаталната ранна сутрин миналата неделя. Това още повече засилва подозренията, че известният български диалектолог е убит, а катастрофата не е случайна. „Новинар“ писа подробно за случая вчера.

  На проф. Шклифов му бе забранено да влиза в Гърция повече от 40 г. заради книгите му, в които доказва, че славяните в Беломорието са българи. Гърците твърдят, че са

  „славяногласни елини“

  Шклифов е отишъл в южната ни съседка на 5 септември. Това е второто му посещение там, след като бе вдигната забраната му за влизане в страната. Целта на професора е била да запише български диалекти, които да използва като материал при следващите си изследвания.

  Има разминаване между първоначално обявените факти около смъртта му и това, което наистина се е случило. Катастрофата е станала миналата неделя сутринта, а не в сряда, както бе първоначално обявено. Предната вечер професорът записвал диалекти в село Папаянис, Леринско, където отседнал при приятеля си Стефан Скендерис. В неделя трябвало да отиде в Сяр, а Скендерис помолил своя познат Тасос да го закара. Тръгнали в 4.30 ч сутринта.

  Около 5.45 часа, на 16 км преди Сяр, ауди с висока скорост и загасени светлини в мрака ги застигнало и ударило колата им отзад вдясно. Ние карахме с 80 км/ч,

  аудито трябва да е летяло поне със 120 километра,

  разказал след това Тасос пред роднините на Шклифов.

  След удара двамата били закарани в болница в Сяр. Лекарите там обаче се отнесли нехайно. На Тасос му направили снимка на гръдния кош, а на Шклифов взели само кръвна проба. След 2 часа и двамата са пуснати да си ходят.

  Първо отишли в дома на Тасос, а малко по-късно в къщата на Сергиос Пюцюки, приятел на Шклифов. Професорът изглеждал добре в понеделник и вторник, но в сряда сутринта е намерен мъртъв, паднал до леглото си.

  Трупът на Шклифов в момента е в болницата в Сяр. Аутопсията ще бъде в понеделник. Вероятно на нея ще присъства шефът на българската Съдебна медицина д-р Станислав Христов.

  Смъртта на Шклифов е поне четвъртата в Беломорието, която

  става при загадъчни обстоятелства

  През 80-те години при подобна катастрофа загина инженер от Загоричане, който открито заявява българското си самосъзнание. Слухове за убийство витаят и около смъртта на друг българин от с. Добронище. Тогава официалната версия е, че той е умрял, защото паднал от балкона на къщата си, който е на височина 3 метра. Хората обаче са убедени, че е убит и хвърлен след това.

  Най-драстичният случай е катастрофата през 1995 г., при която загина депутатът от турски произход в гръцкия парламент Ахмед Садък. Колата на Садък бе прегазена от трактор, а жена му открито заяви, че

  става дума за поръчково убийство

  Садък бе известен като най-големия защитник на правата на турците в Северна Гърция.

  Малко вероятно е гръцката държава да е поръчала убийство, коментира Димитров, който е бил по едно и също време с Шклифов в Беломорието и се е върнал преди няколко дни. Според него в южната ни съседка има парадържавни формирования на крайни националисти, които са способни на всичко. Те особено се активизирали след скорошното изявление на гръцки зам.външен министър, че децата бежанци след 55 г. изгнание вече могат да се завърнат в Гърция.

  Шклифов е именно едно от 25-те хиляди деца бежанци, с които е свързана една от най-трагичните страници от близкото минало на региона. По време на гражданската война в Гърция през 1947-1949 г. българското население там взема страната на комунистите. Победа обаче печели десницата. Малко преди победата обаче комунистите

  отнемат насила от родителите им 25 000 деца

  между 2 и 14 г. и ги пращат в Унгария и Казахстан. Повечето от тези деца са на българи, които са подкрепили комунистите. Много от тях след това се връщат в България. Най-известна от тях е певицата Любка Рондова.

  Преди седмица в Костур видях надписи „Вън комитите от Гърция“. Националистите там правят всичко възможно бежанците да не се върнат по родните си места, твърди Димитров.

  Преди година със заплахи за смърт бе нашарен и дома на председателя на дружеството „Български права в Македония“ Никола Стоянов.

  От българското външно министерство казаха, че нямали индикации за умишлено убийство.

  

  С надписи „Смърт на предателя Стоянов“ осъмна през юни миналата година домът на председателя на дружеството „Български права в Македония“ Никола Стоянов. Снимка Интернет