Ето как вижда предприемачът България и българите.

Основният проблем на България в сравнение с развитието на Чехия е, че след 1989 българските комунисти останаха на власт, за да крадат от държавата. В Чехия все пак успяхме с лустрация да изгоним голяма част от комунистите и ченгетата от държавните институции. За съжаление, олигарсите в България продължават да прилагат старите ченгеджийски номера – например да държат с компромати високопоставени политици и чиновници, които определят правилата на играта в българския бизнес. Да, прокуратурата провежда многобройни акции срещу корумпирани бизнесмени и политици, но аз не забелязвам някаква особена промяна в България. Докато обществото не види влезли в сила ефективни присъди, резултатът от тези напъни за мен ще е винаги равен на нула, казва предприемачът.

Според Ян Скварил в България е много лесно да започнеш бизнес, стига да се насочваш към външни пазари. Но ако начинаещите предприемачи попаднат в полезрението на институциите – тогава става страшно. Причината софтуерните фирми да се развиват с много бързи темпове в България и така да правят страхотна реклама на страната е, че те работят за задгранични клиенти. „Чиновниците тук не разбират с какво точно се занимават и затова не им се бъркат в работата. Така че, за да бъдеш успешен предприемач в България, първото условие е да работиш за външния пазар“, посочи Скварил.

На въпрос, а ако работиш за вътрешния пазар?, Скварил отговаря: „Ако работиш за българския пазар, веднага около теб започват да кръжат всякакви контролни и регулаторни органи и поканите за рушвет не закъсняват. Наблюдавахме няколко сделки, чрез които чужди инвеститори искаха да придобият собственост и да започнат бизнес в България. Когато прочетете решенията на българските регулатори по тези казуси, няма как да не ви светне, че става дума за поръчка и корупция. Примерите са с последната сделка, която ЧЕЗ се опита да направи в България и усилията на чешкия предприемач Петер Келнер да купи Нова телевизия. Вижте само решенията на Комисията за защита на конкуренцията: няма как да не забележите светкавичната скорост, с която едни сделки се одобряват – особено тези, които са интересни за местните олигарси. В същото време решенията за други контракти, които в правно отношение са значително по-лесни, се влачат с месеци. Ето защо на България е така нужно въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие – след изтичането на определен срок подателят да претендира, че решението на проблема му е в негова полза. Освен това много срокове за издаване на документи трябва да бъдат съкратени, а провинилите се за забавянето (съвсем умишлено!) чиновници и институции да бъдат глобявани и да носят реална наказателна отговорност. Чужденците ми казват, че съдбата на техните проекти зависи от това кой в България има интерес те да се случат или да не се случат.“

Бизнесменът коментира дали в България през последните години бизнесът е по-корумпиран, отколкото преди.

„Никога не съм твърдял, че корупцията в Чехия е по-малко разпространена, отколкото в България. Даже напротив – разпределяният чрез рушветчийство ресурс в моята родина е в пъти по-голям, отколкото в България. Дори чешкият премиер беше разследван от ОЛАФ за злоупотреба с еврофондове. Така че явлението е общо за всички бивши соцстрани. По отношение на губивремето заради бюрокрацията България стои много по-добре от Гърция например, където чиновниците работят от 10 часа сутринта до 13 часа по обед. След това не ги търси. Но голямата разлика между България и Чехия е в това, че колкото икономиката е по-силна, толкова по-малки са възможностите политиците да се месят в нея. Особено благотворно е влиянието на капитали от големи и добре регулирани икономики като германската например. Присъствието им в страни като Чехия и България ограничава възможностите за корупция и търговия с влияние. Защото при всяка подобна намеса управителят на задграничното предприятие се обажда на своя посланик, което води до крайно нежелателни реакции отвън. Ето защо българските компании са по-беззащитни. Сивият сектор в България все още е много развит, но българските компании понякога участват в сивата икономика по неволя, а не защото са много алчни и искат да печелят повече. Често това е продиктувано от изкривената пазарна среда, в която ако не криеш данъци и осигуровки, просто фалираш.“

От разговорите на Скварил с потенциални инвеститори в България предприемачът споделя, че е останал с впечатлението, че те не се интересуват от ниските данъци в страната, защото и съседните страни вече предлагат данъчни и други облекчения. „Заради това Сърбия се развива по-бързо и привлича повече задгранични капиталовложения. А уж евтината работна ръка в България става все по-скъпа.“

„Друго мое впечатление от условията за правене на бизнес в България е, че тук предприятията се управляват посредством доста емоционални подходи, включващи приятелства, връзки с институциите и лични отношения между партньорите. Анализите и планирането остават на заден план. Българите бързат и очакват моментален резултат, затова и много неща се претупват. Тук мотото е: „Да действаме, пък ще видим какво ще излезе накрая“. В Чехия под влияние на германския модел за правене на бизнес управлението на фирмите се основава на диаметрално противоположни принципи. Подходите са много по-рационални и затова доста време се отделя на планирането, подготовката и анализа на фирменото управление“, посочва чешкият предприемач.

***
Ян Скварил е специалист в бизнес консултирането и партньор „Бизнес развитие“ в Некст Консулт. В продължение на 6 години той е бил част от мениджърския екип на мултинационалната консултантска компания Делойт в Централна Европа, където ръководи проекти на водещи производствени и строителни компании в Чехия и Словакия.