На 21 май 1962г. в София умира Милан Апостолов Матов. Един от най-значимите български революционери, национален герой и виден деец на ВМОРО. Сред легендарните образи по време на славното Българско Илинденско-Преображенското въстание в бунтовната 1903г., а 10г. по-късно от основните организатори на Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание в 1913г. срещу сръбските цигани окупирали Българска Македония.
Роден е на 8 ноември 1875г. в Струга, Вардарска Македония. Негов брат е Христо Матов, един от идеолозите на ВМОРО. Милан Матов завършва Битолската българска класическа гимназия. От 1895г. е член на ВМОРО, а от 1900г. е член на околийския революционен комитет в Струга. Двамата братя са много близки и с поета и революционер Пейо Яворов. От юли 1902 до март 1903г. лежи в затвора в Охрид.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник във Стружко при войводата Лука Групчев. През 1904-1905г. учителства в Струга и участва като делегат на Прилепския конгрес на ВМОРО. От 1905г. е член на окръжния комитет на Битолския революционен окръг, а от юни 1907г. е негов председател и същевременно битолски окръжен войвода. Като такъв е посрещнат от официална делегация след обявяването на Младотурската революция. В спомените си за този период войводата Милан Матов пише:
„Една фалшива мълва беше пусната в Македония около и след Илинденското въстание, че върховните комитети в София искали присъединяването към България, а ВМОРО иска автономия. По тоя повод през юни 1906 г. аз бях в София и се отнесох за разяснение до Даме Груев, който ми отговори следното: „Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел. Не е дошъл обаче момента за решение на нашия въпрос, затова няма място за препирни и приказки от подобен род.“
В периода 1909-1911г. Милан Матов е училищен инспектор в Струга. През декември 1909г., след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Аце Дорев и Александър Евтимов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.
През Балканската война Милан Матов е войвода на чета №24 на Македоно-одринското опълчение, след това служи в 3 рота на 6 охридска дружина, а по време на Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.
След войната Матов е сред основните организатори на Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание заедно с Петър Чаулев, Павел Христов, Антон Шибаков и други.
След края на Първата световна война Милан Матов става активен член на Илинденската организация и на Македонския научен институт. Издава и свой спомени озаглавени „Спомените на Милан Матов, Най-комитата разказва“. Застъпва се за спирането на братоубийствените борби във ВМРО.
