15 март 1891 г. България губи един от най-славните си офицери и политически дейци - Сава Атанасов Муткуров. Българският офицер и генерал-майор от пехотата Сава Муткуров е политик, регент на Княжество България и военен министър в правителството на Стефан Стамболов. Това е първият български офицер, получил орден "За храброст" I ст., и първият български офицер повишен в генералско звание. Роден в Търново (дн. Велико Търново) на 16.12.1852 г., Османската империя. Учи две години във Военномедицинското училище в Цариград, след което завършва Одеското пехотно военно училище. Като доброволец взема участие в Сръбско-турската война 1876. По време на Руско-турската война от 1877-1878 година Муткуров е командир на рота в 54-и Мински Пехотен полк. След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия - първоначално в I-а Пловдивска дружина, а след това в главния щаб. Участва активно в осъществяването на Съединението през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му. По време на Сръбско-българската война Муткуров командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот. Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. Успехът на Муткуров в това настъпление кара Австро-Унгария да изпрати пратеници в българския генерален щаб, които да предадат, че ако армиите продължат напред, ще срещнат вече австрийски войници, а не само сръбски. За тези сражения майор Муткуров е награден и с ордена "За храброст" I степен.

След войната е назначен за командващ на гарнизона на Пловдив и командва 5-та пехотна бригада.

След проруския преврат през 1886 г., който цели детронирането на княз Александър I Батенберг Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.

Следват дипломатически совалки за връщането на Батенберг начело на държавата. Но новото му управление трае само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът абдикира и напуска окончателно България.

След абдикацията на княза, Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Изборът му е вследствие застъпничеството на Стамболов, който смята че трябва да има представител на военните и най-подходящ за тази цел е полк. Сава Муткуров, като най-старшият офицер в армията. Каравелов обаче е решително против. Той изпитва лична неприязън към полковника заради участието му в контрапреврата. Каравелов дори се заканва, че при първа възможност ще "скъса пагоните" на полковника и "жив ще го одере". Когато му казват, че армията изцяло подкрепя кандидатурата на полковника, той в крайна сметка се съгласява със ситуацията.

Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на нов български княз - Фердинанд I. На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. той е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.

Генерал-майор Сава Муткуров умира на 15 март 1891 г. в Неапол. Погребан е на 13/25 март в църквата „Свети Спас” в центъра на София. После старинният храм е разрушен в англо-американските бомбардировки през 1944 г.; от него остават само няколко зида, под централата на Булбанк

За своя 39 - годишен живот, посветен изцяло на родината и нейното Oсвобождение и закрила от външни неприятели, Сава Атанасов Муткуров получава три ордена за изключителни заслуги – "За храброст" Първа степен и Четвърта степен, Втори клас; "Свети Александър" Първа степен без мечове и Втора степен с мечове; "За заслуги" - сребърен.

2018 г. по предложение на зам.кмета на Велико Търново проф. Карамишев се създава инициативен комитет за издигане негов паметник. “... В. Търново е дал на България близо 700 свои синове, които постъпват във Военното на Негово Величество училище. Тридесет от тях достигат до най-високия чин в Българската армия – генерал.
Въпрос на чест, достойнство и традиция е търновци да изпращат децата си във военно училище и като офицери да служат на Отечеството си...”, пише в предложението. Паметникът е официално открит в Деня на Съединението 2019 г.

Както заявява негов биограф: "Той беше и началник, и приятел, и войник и добър гражданин. Нека българската история му определи приличното място в своите страници!“.