На 19.05.1913 г. Сърбия и Гърция сключват договор за съюз и втора военна конвенция. Към тях е подписан и протокол за общ оперативен план на действия на гръцката и сръбската армия срещу България. Гърците трябва да напреднат по долината на Струма, през Дупница към София.Задачата на сърбите е също да напредне по посока на българската столица.Същия ден частите на Македоно-одринското опълчение триумфално пристигат в Щип, посрещнати с буйни тържества от населението. Сръбските части, до този момент в града, са изтеглени за да не стават зрители на трогателния прием на опълченците от техните родни братя, сестри и майки, пиши в спомените си за този момент Петър Дървингов. Щабът на Опълчението издава телеграфна заповед до командирите на М-О опълчение:“Отечеството има интерес да се избягват всякакви неприятелски действия спрямо сърбите и гърците, даже ако те ги предизвикват!“ По нататък в спомените си кукушанина полк. Дървингов пиши:“ За М.-О. опълчение съставено от македонци, сърбите бяха неприятели, не от момента на войната с турците, а десетки години по рано, когато тия нахални съседи на българското племе, след като бяха разбити при Сливница, обърнаха усилията си към Македония. Македонците на собствения си гръб бяха изпитали ударите на сърбите, които в миналото бяха играли ролята на съюзници и шпиони на турците.И македонците бяха сега тия, които чувстваха ужаса на положението:Най-подлия ти враг да ти е съюзник и да е заел, въоръжен от пети до зъби, собствения ти дом!“
