България, с коне свирепи в златни
Юзди не хвърка ли в полета пълни с клас?
Или – изтегната в градини ароматни?
Узряват плодовете и ти си във захлас.
Изопнах на сърце си силни струни –
Народ, земя и слава да възпея.
Със твоите хали, смъртоносни буни
Бунтовна огън – обич да развея.
Преминах младостта си теб да стигна.
Възсепна се сърце ми един ден;
И черно було пред очи ми вдигна;
Родино моя, цяла бе пред мен –
Настана ми, когато планините
Се срутиха на пясъчни плата.
Изригнаха вулкани и в струите
На огъня си грабнаха света.
В страх моето сърце се разтрепери…
Когато замълча като навеки,
Една пустиня душна се разпери,
Пробродена със козешки пътеки.
Всред нивите големи блата вряха,
А лесове до дъно покосени,
На купчини тук-там селцата мряха
И дни и нощи в сън тук бяха спрени.
„От теб ли чаках скиптър и корона?! –
Заглъхнал глас трепереше от злоба. –
За моята песен где ще сградиш трона?“ –
А ями чакат… В яма влажна – гроба.
Над цял свят тебе с звуци щях да нося,
А ти не си ме искала дори.
Със тебе в дрипи трябва аз да прося –
И глад, и студ – да не ме умори.
Свирепа мъка, що сърце изгриба,
Земята ти ще впепели с пожар. –
Родих се в крайна, просешка колиба,
А трябваше да бъда тука цар.
Не знаете да постелете с рози
Вий пътя да ме чакате с победни знамена.
На пясъка ви аз не ще сградя чертози
И няма герб да вдигна с нашите имена.
А бавно из земята, срещу мене
Изникват сенки. Моите братя клети…
Прииждат старци с сгънати колене,
Накъсали приветствени букети. –
С гнили рози, листи недозрели,
Обрани всички в скъдната година.
Смъртта, що не пощяла, всичко взели –
И носят ми те моята родина.
Сметта в ръце смирено ми сложиха
Със усмех блед на стари си лица.
И мойте песни бърже се стопиха,
Със пулс на мощни огнени сърца
И огъня у мен кат тях изстина –
Запален огънят за много жъртви.
Те чакали са жадни дъжд в пустиня –
А гръм съм аз, но те са вече мъртви.
Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартал Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова.
Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва Първа девическа гимназия в София (1930) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 г.
Снимка на Яна Язова, около 1930-те години, в архива на проф. А. Балабанов. Източник: ДА „Архиви“
В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, почти целият ѝ „явен“ период от творчеството преминава под напътствията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им; за Яна Язова се говори като за „единствената правописна грешка на проф. Балабанов“. През 2009 г. БНТ включва историята на тази двойка в категорията „Любовни истории“ от шоуто „Българските събития на ХХ век“[1].
Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.
След 1944 г
Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа.
