Йоан Кукузел (на гръцки: Ιωάννης Κουκουζέλης) е български светец, църковен певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо. Тъй като е надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат „Ангелогласният“.[1]
Роден е вероятно от смесен брак нейде из околностите на Драч, тогава във Византийската империя в последните десетилетия на XIII век. Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. След това отива в Света гора, където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име „Кукузел“. В младежките си години, като го попитали какво е ял, той отговорил „кукия ке зелия“ (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“. Прекарва основната част от живота си в Света гора, в манастира Великата Лавра. Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи – въвежда многогласието и усъвършенства старото невмено нотно писмо.
Сведения за неговия живот се черпят от житието му, съставено в края на 14 век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Музикалната дейност на Йоан Кукузел е твърде значима и популярна, макар че не всички ръкописи, съдържащи негови творби са добре проучени. Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е „Полиелей на българката“, която е посветена на майка му. Запазени са много негови изображения, които подчертават неговата популярност.
Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври. Българският писател Добри Немиров пише романа „Ангелогласният“ (1938), посветен на Йоан Кукузел.[2]
