За оперния певец, патриот и художник Борис Кристоф (18.05.1914-28.06.1993)
–––––––––––––––
Гласът на Борис Христов традиционно се чува в първата минута на всяка Нова година с „Монгогия лета“, православният химн на благословение за българския народ. Българската певица никога не е пяла на българската сцена, а остави българските прекрасни изпълнения на църковно песнопение. Записите са направени в Св. Катедралата на Александър Ниевски, където през 30-те години на 30-те години пее в хор.
Борис Кристоф е роден в Пловдиф, но израства в София. Още от юношеството си е фен на песента, но учи право в Софийския университет. В същото време той е солист на хор на Гусла.
В ранните години на Втората световна война е служил в кавалерийската армия и участва редовно във военни концерти и дори изнася рецитал в зала “ България Очевидно талантът му прави впечатление, защото кралското му семейство отпуска стипендия за рождения му ден-18 май 1942 г и по този начин заминава за Италия.
От там започва уроци по ода рисуване при известния баритон Рикардо Страциари. Две години работи усилено и изучава ролите за италианския репертоар. През 1944 и 1945 г. живее и работи в Австрия, където изнася концерти и записи по радиото.
Войната свърши, животът започва да се глажда, а Борис Христоф все още е в Рим, има важни изяви в Академия Санта Сесилия. Концертите, които изнася, признават за истинското начало на кариерата му.
Дебютът му в операта е на сцената на “ Реджо Каламбрия „, с ролята на Колин на операта “ Бохем „. Само за три сезона Борис Кристоф става добре познат и търсен певец, той забогатява репертоара си, Участва в концерти и прави записи по радиото.
В онези ранни години Борис Христов подобрява гласа си, опитва се да стане възможно най-изразителен на сцената. Осъзнавайки привличането към славянската музика, певецът навлиза в най-дълбоките слоеве на духовността, философията и психологията на Мусоргски. Със страст изучава и събира публикации и автографи на композитора, включително и песните му. През следващите две десетилетия-50-те и ‘ 60 г. той е безспорим основен палач на руската класическа музика.
В средата на двадесети век Борис Христоф е дълбокоговорящият, който доминира над лирическите сцени. Сравнява се само със Салиапин, който е започнал по времето на лиричния глас на Дълбок, който дотогава остава в сянката на тенора и сопраните. През тези десетилетия Борис Кристоф достига най-високите върхове в оперното изкуство. Международно признат, търсен във всички големи оперни театри в Европа и Америка, той пее с голям успех в Милано Скала, Голямата опера на Париж, Кралската опера Ковънт Гардън и Виенската опера.
Появявал се е много пъти в Рио де Жанейро, „операта“ – Чикаго, Сан Франциско, Вашингтон, изнася концерти, участва в най-важните международни фестивали.
В Италия Борис Христов живее и до смъртта си през 2003. г. наследява родната си кънтри вила в Рим, където преподава новите певци през последните години. Днес той работи като академия “ Борис Кристоф Къщата му за родители в София е музей с концертна зала.
До края на живота си певецът е пример за голям патриот. Българският дълбокоговорящ Борис Христов остана като истински човеколюбец, артист, посветен на последния си дъх на оперната
·
