Елена Грънчарова
(1842-1923)
Ако панагюрци си имат своята Райна Попгеоргиева, в Горна Оряховица живее и участва в политическите борби на българския народ пламенната революционерка Елена Грънчарова. Една жена, родена в поробена България, но толкова смела, толкова упорита, излъчваща красота и самочувствие, които не плашат, а напротив – увличат след себе си…
…Април 1876 г. Въстание в града не избухва. След предателство започват арести на много от главните дейци. Останалите бягат далече от града или остават дълбоко скрити в къщите. За Горна Оряховица настъпва трудно време. В околностите му като лешояди започват да се трупат башибозуци и черкезки банди с една основна цел – да безчинстват, палят и грабят беззащитното селище. Точно в този критичен момент Елена Грънчарова започва своята дръзка битка! Тя организира членовете на женското дружество и бие камбаната на църквата „Света Богородица”. След това тръгва из улиците и започва да вика: „Изклани сме, който е християнин, да става… Жени, спасете бащите, мъжете, децата си! Спасете града от разорение! Всички жени да се облекат в черно! Да идем при пашата в Търново!“.
На моста в Асенова махала ги посрещат две роти турска войска, едва след това пристигат пашата, кадията, мюфтията и владиката – архимандрит Стефан. Един чауш удря Елена в гърдите с приклада на пушката си, а тя не остава безучастна – и му отвръща с шамар. Архимандрит Стефан, уплашено пита: “Що правиш, Еленко?”. „Мене бият и аз бия!” – отвръща строго тя. След това се приближава до пашата изтегля сабята му и казва: “Ето ти сабя. Изколи ни всички с нея, но не оставяй цигани и черкези да ни палят и грабят!” Впечатлен от пламенните думи на храбрата жена, Реуф паша отвръща: “Да бъде волята ти. На вземи за твоята смелост!” И ѝ подава златен пръстен, който сваля от ръката си. В резултат от смелата ѝ постъпка Горна Оряховица е спасена от унищожение – две роти редовна войска са изпратени, за да запазят града.
