КЪРВАВОТО ХОРО – Бояджишкото клане
Днес е 17 май, още една незабравима дата от ТУРСКОТО РОБСТВО в България, защото само един робовладелец може да се разпорежда така с човешките животи, може да убива безнаказано и да решава кой ще живее, кой ще умре и кой да бъде даден на турски семейства за роб или робиня.
На този ден се навършват 144 години от Бояджишкото клане и Кървавото хоро на 50 деца от село Бояджик, Ямболско. Кървавото хоро е кулминацията на Бояджишката буна. Всичко е опожарено, разрушено, разграбено. Според исторически анализи на чужди дипломати “никой, който не е видял лично последствията от изгореното село, не може да си представи колко страшно бедствие го е сполетяло.”
На 11 май 1876 г. хората от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи. За да имат време да избягат по околните села, селяните поставили стража в покрайнините на селото. По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.
Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца.
В съседното село Болярско са скрити около 50 деца на възраст от 13 до 17 години, но голяма част са издадени и отведени от турците в местността Рачерски мост, след което преди да ги убият са накарани да играят хорото останало в българската история, като „Кърваво хоро“. Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро, ще ги пощади.
С надежда да се спасят, младите се съгласили. Музиката засвирила и те заиграли тежко сватбено хоро. Със звуците на кавала започнало и свистенето на ятаганите, децата по едно падали посечени. Турците не позволявали на никое да напусне хорото. Така последните е трябвало да играят върху телата на своите братя, сестри или приятели… След това турските заптиета с пищов доубиват всеки от упор. След оттеглянето на турците става ясно, че един не бил доубит – раненият в корема Тодор Вълчев Русев, който успял да отхвърли телата върху себе си. Той е единственият оцелял, който разказва зловещата история за Бояджишкото кърваво хоро, което е част от историята на България по време на петте века робство.
Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците. Девойките и жените, които не са избити са озлочестени и дадени на турски семейства за робини.
Бояджишкото клане е определено от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане след Баташкото.
Сред убитите е и дядото на великия българин, изобретил компютъра – Джон Атанасов. Неговият баща по чудо оцелява. Куршумът, убил дядото, оставя белег на главата на петмесечния Иван, оцелял в прегръдките на бащата си. Той спасява детето си с цената на своя живот…
Автор на статията: Таня Тсиолакиду
