Когато пуснах публикацията за наркотиците изказването на моята добра приятелка Елвира Аврамова ме накара да потърся едни мои размисли . Те са от миналата година и се надявам да не досаждам
Понякога седя и си мисля колко му трябва на човек да политне в бездната и да не се върне оттам . Да реално погледнато живота ми не е от лесните , но в момента изпитвам съжаление към един човек , който беше 10 години с мен . Алкохолът е най- гадният и тих наркотик , който ти приемаш безпроблемно и си мислиш , че няма да те стигне съдбата на наркоманите . Обикновено съм забелязъл това често срещано явление в нашия живот днес при хора които живота ги смачква или са слабохарактерни . Винаги за пример ми е след голяма житейска катастрофа имаше психически срив в мен . Тогава две жени ми показаха наистина , че не си струва да поемаш най- лесния път към отвъдното , защото с това ще покажеш , че са те победили . И ако сега моят отровен език отвява всякакви и ако сега се чувствувам отново готов да побеждавам целия свят го дължа първо на тях и след това на всички други .Много малко съм разказвал през какъв ад съм минал и беше права един потребител във фейса , че в душата ми е натрупана много злоба и отчаяние . Права е наистина и го споделям защото искам да кажа на всички които се лутат и не знаят понякога какво да правят , че борбата е най- верния път за оцеляване . Когато бях на дъното бях наистина хулен и обругаван как ли не . Тогава стисках зъби и тайно плачех от мъка – да не се срамувам плачех защото мъката ме душеше в гърлото и си мислех че съм в безиизходица . Плачех и стисках зъби и продължавах да гледам с надежда . Не го споделям за да бъда съжаляван – никога не съм го искал . Споделям го за да кажа на всички , че вярата ти проправя пътя и никога не умираш . Щом боже мой един 80 – годишен старик като Шаукат Богданов води своите към национална и политическа идентификация , щом една 80 – годишна Вида Боева Попова е знаме на днешните българи в Македония аз нямам право да се предавам . Животът свършва , когато бог реши и дотогава си длъжен без всякакви уговорки да живееш и да се биеш да живееш . Няма по- силна вяра от това да вярваш в своята кауза , в своята карма и в своето предопределение . Да плачеше ми се когато каракачанското куче ме нахапа и Бърза помощ не пожела да дойде и изпратиха полиция да ме прибере . Плачеше ми се , когато сестрите в болницата ме привързаха с отвращение защото идвахме направо от фермата и ми стана тъжно когато видях едната сестра да дава знаци на другата да се отърва от мен по- бързо , но сега ако ме срещнат със сигурност може би няма да ме познаят . Винаги ми се е повръщало от дребнавостта , от тариктлъка на дребно и затова имам само приятели , а не нещо друго . Затова ако днес отново тръгвам нагоре аз го дължа отново ще го кажа на тези две жени , защото те бяха до мен в тези трудни години и ако сега нежно ме корят за участието ми в политиката то е защото не искат да си навличам неприятности . Животът е гадно нещо и хората са прекалено дребнави , а около нас е пълно с дребни тарикати , които си мислят , че като са те излъгали днес са покорили Еверест .
