SOLI DEO GLORIA – ЧЕСТ И УВАЖЕНИЕ Г-Н УРУМОВ – КАКЪВТО И ДА Е ЧОВЕКА НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КАКВО ИЗПОВЯДВА АКО ПРАВИ ДОСТОЙНИ НЕЩА ИМА МОЕТО УВАЖЕНИЕ
Точно преди 2 години по това време ми звъни арх. Христо Генчев.
– Има една европейска конвенция, която е страшен капан. Пробутва я ЛГБТ-лобито в ЕС.
Излъгали са даже и Полша, а в Румъния са събрали 3 милиона подписа за отмяна – ама не става. Хлопне ли тоя капан – дотам.
До този момент нищо не е могло да ги спре.
Не знам какво може да се направи – но поне опитай!
Така ми каза.
Викам си – хайде още една конспирация, до гуша ми е дошло. Честно, така си помислих. И ако не ми се беше обадил именно Христо, от когото тогава имах добри – а вече чудесни! – впечатления, нямаше изобщо да я прочета тази конвенция. Да, бе – точно преди празниците ще чета европейски конвенции, да не съм мазохист.
Но заради това, че ми се обади именно той – сериозен, делови мъж – я прочетох внимателно.
И тогава ми настръхна косата!
Четох някои раздели втори, и трети път. Осъзнавах колко прецизно са скрити джендър-текстовете вътре в дългите пасажи за защита на жените от насилие.
Уж защита на жените, а всъщност – атака срещу мъжете!
Уж защита на жените, а всъщност – разграждане на националната държава!
Уж превенция, а всъщност – влизане на „еднополови“ в училищата.
Уж европейски норми, а всъщност – изземване на национален суверенитет в посока Брюксел.
Уж това, ама всъщност онова!
И все по-ясно ми ставаше, че това наистина е конспирация.
Че това наистина е задкулисен, long-term заговор срещу мъжа, срещу семейството от мъж и жена, срещу училището, срещу националните институции и националния суверенитет. /Великобритания затова не е приела и няма да приеме ИК – заради националния си суверенитет! Иначе с джендъра те са напред. Ама суверенитета видимо не си дават!/.
И започнах да звъня на министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Няколко месеца по-рано бях приел поканата му да работя в МО начело на пресцентъра. И съм благодарен на Бог и за поканата – която е чест за мен – и за това, че я приех…
– Поне до 7 вечерта съм в срещи, каза ми той, пред кабинета ми е пълно с хора. Толкова ли е спешно?
– Трябва да те видя на всяка цена, отговорих.
Видяхме се към 8 вечерта. Разбра ме само с няколко думи.
И застана твърдо, и не допусна и грам отстъпление!
А атаките бяха яростни, интригите бяха всекидевни.
Хулите, които се изливаха бяха трудно поносими.
Но заради тази негова твърда позиция, оттук – и на депутатите от ВМРО – заради тази негова твърда позиция бе спечелено време за разясняване на вредата от ИК.
Последва отказ на Министерството на отбраната да съгласува ИК в заседание на МС – всеки документ, който се гласува от МС трябва да е съгласуван от всяко министерство.
Но Министерството на отбраната отказа да го съгласува.
Всичко това е публична информация. Но е добре да се напомни…
И последва онова заседание на Министерски съвет, в което 8 министри начело с вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов гласуваха против ИК и заради което цяла България разбра, че нещо се случва.
И започна голямата публична битка, в която рамо до рамо с мен и братя Генчеви застанаха журналисти и политици, академици и публицисти, бизнесмени и юристи.
Застана цялата страна! Цяла България се изправи!
Лично аз никога няма да забравя онези дни. Дни, в които човек взема решение – да влезе в битката докрай.
Каквото и да му струва, каквото и да става.
Вярвам и знам – Бог бе голямата фигура на хоризонта на битката! Трябваше ни чудо и Бог е Този, Който направи това чудо!
А Бог работи чрез хора:-) И то хора, за които други хора си казват – откъде-накъде пък Бог работи с тези хора?:-)))))))
Не знам откъде-накъде. Не ме питайте мен:-)))))
Но тъй като дълбоко вярвам и знам – благодарността е ключова добродетел.
Вярвам, че благият дар отива на адреса на благодарния човек, а неблагодарният винаги остава недоволен.
Затова днес – 2 години по-късно – мисля, че е добре да се знае как започна всичко. И да се помни с благодарност.
Започна с твърдостта и мъжкото поведение на един далновиден държавник – и той се нарича Красимир Каракачанов.
Ако на мястото на ВМРО беше „Демократична България“ – сега джендъри щяха да учат децата ни как рокличка и панталонче е едно и също, а момченцето може да е момиченце – стига да пожелае.
Затова пиша тези редове – за да помним!
И да бъдем благодарни на Бог и на хората, чрез които Той е решил да постигне волята Си да опази България от злото!
Да живее България!
Soli Deo Gloria! На Бог да бъде славата!
