По повод стогодишнината от рождението родолюбеца будител и радетел на българщината в Родопите Камен Боляров сдружение Дружба „Родина” и издателство ТАНГРА ТанНакРа публикуваха сборник, посветен на живота и народополезната му дейност, преминала с въодушевени върхове и трагични обрати, довели до осъждането му на смърт през 1950 г. За забележителната личност на своя баща разказва в книгата и дъщеря му Венета Болярова, чиито спомени публикуваме със съкращения.
(В-3)
Камен Боляров е потомък на най-голямата и най-богатата фамилия в Среднородопието от времето на турското робство. Тази истинска феодална родова династия е управлявала цели 100 години – от 1730 до 1838 г., Смолянска област.
…В края на 1936 г. баща ми се уволнил от казармата в Пловдив с българско съзнание и възрожденско дръзновение. През 1937 г. се раждам аз – Венета. Кръстена съм на името на жената на Христо Ботев, чийто голям почитател бил баща ми. Около Камен се групирали много младежи от града и околностите. Той им разкривал истината за потурчването на българите в Родопите: „Всички в тази планина сме българи, но все още има хора, които подобно на бухали мижат пред светлината, пречат на децата си да вървят към по-светло бъдеще, и самите те никога не участват в каквото и да е обществено дело, особено от национален характер, като пречат на своите сънародници в този изстрадал Родопски край. Вие сте българи, а не турци. Както има българи православни, българи католици, българи протестанти, така вие сте българи мохамедани. Обществен дълг е на всеки да изостави своя застоял живот и по желязната необходимост на новото време трябва да крачите напред! Животът е голям валяк, горко на закъснелите. Останали назад, валякът ще ги настигне и безпощадно ще ги унищожи. Само за свободния и просветения човек има място на този свят. Проследявайки своето родословно дърво, произхождащо от прародители християни, виждайки около себе си хората, които също произхождат от стари християнски родове, а ходят с фесове на главите си и жените им с фереджета и тестемели, потънали в мрак и невежество – от това му става много болно и започва своята апостолска дейност към просвета и култура. Замисля това да стане с речи, писания и наставления, пропити с патриотизъм и здрав държавнически разум. Така се ражда идеята за създаване на културно-просветната и благотворителна организация Дружба „Родина“, която да обедини хората към напредък и самоосъзнаване. И така Дружба „Родина“ е основана на 3 май 1937 г. в гр. Смолян. Камен става неин учредител и председател. Десетки и стотици българи мохамедани възстановяват българските си имена. Появяват се и първите смесени бракове. Под нейното влияние младите тръгват към Райковската гимназия и университетите. Читалище „Христо Ботев“ в Смолян става огнище на културно-просветна дейност. Организират се сказки, вечеринки, събори и т.н. Патриотизмът и родолюбието стават главната сила, която направлява живота на Камен. Откриват се курсове за жените – шивашки, готварски и др.
През 1939 г., работейки в Ардино, развил голяма просветителска дейност сред тамошното население най-вече с това, че забранил многоженството.
През 1941 г. е изпратен на работа в гр. Ксанти, като взема със себе си и семейството. Там е участвал и спомагал за освобождаването на задържаните в концлагера Еникьой. След приключване на мисията му в Гърция се завръща в Смолян. През 1944 г. баща ми и майка ми стават ятаци на партизанската дружина „Кольо Шишманов“ в Родопите. Около събитията по 9.IX.1944 г. баща ми участва в освобождаването и завземането на пощата и полицейския участък в Смолян. Непосредствено след тези събития е назначен на работа в редовете на МВР – сектор ДС в града, а след това и в Пловдив. Там е работил за утвърждаване на народната власт, а същевременно за поддържане на народностното съзнание на българите мохамедани чрез председателстваната от него Дружба „Родина“. Участвал е в много акции на гръцката граница за залавяне на диверсанти, идващи от Гърция, вършещи подривна дейност сред българите мохамедани.
От 1947 г. до 1950 г. Камен е на служба в МВР – Пловдив. За големи заслуги като служител на МВР и разузнавач е отличен от МВР – София, да продължи образованието си в Съветска Русия. За целта през 1949 г. е изпратен в София на курсове по руски език на ул. „Веслец“ № 6 и за подготовка за заминаването му. Това не се харесва на някои завистливи хора от обкръжението му. Започва се подривна дейност за ликвидирането му от страна на изявени родиномразци и туркофили, които са против Дружба „Родина“, и за да я ликвидират напълно, тя е обявена за фашистка организация. Трябвало е да премахнат и оклеветят нейния основател и председател Камен Боляров като агент на чуждо разузнаване, богаташки син и враг на народната власт.
На поредната събота за домашен отпуск баща ми пристига от София с много висока температура и болен от бронхопневмония.
На следващата сутрин в 4,30 ч. в дома ни с джипа на МВР пристига следователят Славчо Иванов. Бях будна и дочух следния разговор, който се водеше между двамата: „Камене, има планувана акция на границата за залавяне на диверсанти и е разпоредено ти да я ръководиш!“ Баща ми му казва, че е много болен и не може да участва. Но Иванов го уверява, че трябва лично да докладва на началника, и го закарва с джипа. Камен отива с него и въобще не се завръща. Цели три месеца майка ми ходеше в МВР и питаше за него. Отговаряха и, че е „служебна тайна“ и не могат да и кажат къде е.
По-късно разбрахме, че на 10.01.1950 г. баща ми е освободен от работа поради задържането му под стража, обвинен в шпионаж, което научихме от издаденото удостоверение № 1216/31.05.1950 г. от МВР – Смолян. Мълвата веднага се разнесе в града. Пускат се интриги, че Камен е гръцки шпионин и че ще бъде обесен (без още да е имало процес).
Хората в града започнаха да странят от семейството ни. Децата в училището наричаха мен и сестра ми „шпионски дъщери“.
След четиримесечен престой в затвора без съд и присъда на 08.04.1950 г. Камен получава присъдата си – смърт чрез обесване от набързо проведения съдебен процес в Смолян.
Докараха баща ми и още трима обвинени в един открит камион от Пловдив. Аз бях 14-годишна и съпроводих майка ми в съда. Адвокат и защитник по делото беше Никола Георгиев от Пловдив. Съдебният процес започна в препълнена зала от любопитни хора и от познати на баща ми. Бяхме изумени от поведението на адвоката Георгиев, когато предложи на съда да бъдат разпитани 6 души свидетели. Назова имената им и те заеха местата си. Тогава баща ми каза, че не е посочвал тези хора за свидетели и че някои от тях дори не познава. При разпита пред съдия Керемедчиев от гр. Смолян посочените от адвоката свидетели, включително и Никола Георгиев, говореха против него и го клеветяха. Вместо да му бъде защитник, този адвокат стана негов обвинител и го осъдиха на 1 година строг тъмничен затвор и за шпионаж – на смърт чрез обесване. На 12.08.1950 г. присъдата от скалъпения процес в Смолян бе потвърдена от Окръжния съд в Пловдив, а на 05.01.1951 г. и от Върховния съд в София.
От затвора му разрешиха да пише и получава само по едно писмо на месец. Свидетелите по делото бяха диверсанти, заловени от баща ми на границата. Било им обещано и са разпитани по декларация, че ако оклеветят Камен Боляров, ще бъдат освободени от затвора. Много скоро след това били обесени в Пловдивския затвор. Камен изтърпял наказанието си от 08.04.1950 г. до 10.04.1951 г. в Пловдивския затвор, когато присъдата е изпълнена. Починал на 10.04.1951 г. от ТБЦ съгласно акт за смърт № 926 от 02.06.1951 г. Актът за смърт е издаден два месеца след деня на кончината му. Така два месеца се пази в пълна тайна, че не е жив, и семейството ни през това време не е известено. Тъй като в акта за смърт пише, че е умрял от туберкулоза, на семейството не беше изплатено обезщетение. А в писмо № В. 51238. 56 VII от 03.12.1951 г. от Главна прокуратура на НРБ в София, на отговора ни по жалба за преглед по реда на надзора, ни отговориха следното за присъдата на Камен: „Присъдата е правилна и е основателна – осъден е на най-тежкото наказание СМЪРТ – вече изпълнена
След ликвидирането на баща ми следователят Славчо п. Иванов, който арестува баща ми с измама, не по законов път, беше взет веднага на работа от Никола Палагачев като негов секретар и сътрудник в Околийския народен съвет в Смолян. Христо Андреев се сдоби от поддръжниците туркофили с чисто нова кола „Мерцедес“ и беше преместен на работа в Пловдив като комендант на мястото на Камен Боляров.
На 04.03.1951 г. бе последното свиждане с баща ми в Пловдив¬ския затвор. На тази среща едва го познахме. Тогава той беше съв¬сем различен, друг човек, сякаш не беше нашият баща. Високата му снага беше смазана, погледът – тъжен и потъмнял, а краката му – във вериги. Бяха го потрошили от бой и от тормоз. Той ни милваше с поглед, молеше ни да се изучим на всяка цена. Беше наясно, че си отива от света и живота, че ни вижда за последен път, а в устата му беше името на неговия гилотинатор [палач]. Каза на майка ми: „Цено, щом партията иска моята смърт, значи трябва да умра. Две смърти няма, но една е неизбежна. Помнете ме с добро. Истината ще блесне и хората ще разберат, че съм невинен. Не позволявайте на партийните и религиозни предатели в Смолян да омърсят делото, на което пос¬ветих своя живот“. Като че ли в този миг беше му по-мила Дружба „Родина“ от самия него, защото предчувстваше нейната гибел.
Няколко пъти след това майка ми подаваше жалби за реабилитирането му. Казваха и да изчака, че докато са на власт убийците му в Смолян, резултат няма да има.
Но моментът беше дошъл и майка ми подаде молба до Върховния съд на НРБ. С Решение № 52 от 08.07.1986 г. в името на народа ВС отменя присъдата на Камен Боляров и го признава посмъртно като невинен по всички обвинения. Истината възтържествува. Беше назначена специална комисия от Тодор Живков, която да проучи живота на Камен Боляров в България и Гърция. Майка ми получи призовка от ВС на НРБ в София по делото за реабилитирането му. Аз съпроводих майка ми в София. В залата на ВС присъстваха 23 кадрови съдии юристи. Главният прокурор на републиката изнесе защитната си реч. Всички в залата бяха потресени и ни гледаха с голямо съчувствие. Слушаха как един голям патриот е бил жестоко погубен съвсем невинен, без абсолютно никакви доказателства за извършен шпионаж. Върховният съдия се обърна към майка ми с думите: „Загубата на Вашето семейство е огромна, с какво искате да бъдете обезщетени от държавата“? Майка ми се обърна към съда с думите: „Днес падна едно голямо позорно петно от моето семейство и от моите деца, които бяха наричани „шпионски дъщери“. Благодаря Ви, това ни стига, друго не ни трябва. Никой не може да ни върне съпруга и бащата.“
Камен Боляров загина от смъртната присъда на комунистическата партия в Смолян за това, че обичаше България и своя народ.
След като ликвидираха Камен Боляров и Дружба „Родина“ с наредба и Закона за лицата започна връщането на арабско-турските имена. Тези, които отказваха да сторят това, бяха подложени на тормоз, малтретирани и изселвани към Кипилово и гр. Елена, вдигани посред нощ от домовете им само с личен багаж. На българската общественост се внушаваше, че българите мохамедани са чуждо на българския народ население. Тази вредна антинационална политика на Отечествения фронт е национално предателство. Голяма е била тази драма за родинци. Да носиш с желание и национална гордост българско име, да се посветиш на родолюбиво и патриотично дело в полза на България и заради българското си етносъзнание да бъдеш арестуван, инквизиран и дори екзекутиран, както това направиха с Камен Боляров, който пострада не от чужди, а от българските власти, от тази абсурдна българска държавна антинационална политика в първите 15 години след 9.IX.1944 г. Разрешено е на българите мохамедани да се декларират като турци, въпреки че в този район не е имало никога такива. Това етническо съзнание усложнява и досега тяхната самоиндикация и стават жертва на своята заблуда и собственото си отчаяние. Защото само в истинската си родина България те могат да се почувстват пълноценни и горди
