ПОЛИТИК И МУХА СЕ УБИВАТ, КАЗВАТ, С … ВЕСТНИК
Умишлено се въздържах да напиша този материал по-рано. След репотажът на Васил Иванов в НОВА за субсидията на „Възраждане“, настъпи такава масова истерия на привърженици да повтарят подвига на Матросов и да се хвърлят пред амбразурата, че стоях изненадан от факта как Политик с толкова опит за гърба си като Костадинов, няма екип и съветници за кризисен PR.. Зер, при парите, които е дал по Телевизии и информационни сайтове, поне някой от „облажилите се“, трябваше да изготви стратегия за „damage control”, особено след като се разбра, че ще има и продължение. След седмица.
А и предстоеше протест и не исках да бъда причина дори за един отказал се, ако случайно някой би размислил след моята епистолария.
Така или иначе, в Нета се изредиха десетки привърженици на „Възраждане“, да обясняват колко продажен журналист е Васил Иванов. А Костадинов, явно неподготвен за въпросите си изпусна контрол над езика си и се опита да насочва внушението към „поръчков материал“. Което и се превърна в лайтмотив на реакциите на цялата Възрожденска кохорта.
Много емоции се изсипаха, почти колкото пари е изсипала „Възраждане“ в няколко медии, но резултатите и от емоциите, и от парите се оказаха не „незадоволителни“, а направо „трагични“. Въобще, ще повторя моята теза, че там където има емоции, липсва разум.
Васил Иванов е журналист и то добър. Журналистиката, уважаеми Приятели, а и Неприятели, не е самарянска дейност, а работа. И като всяка работа, тя зависи от длъжностна характеристика, когато си избрал да приемеш условията на даден Работодател. Било той собственик, било той Главен редактор. Журналистите, също като Вас, се нуждаят от храна, поне веднъж дневно, да плащат сметки, да издържат деца, да купуват лекарства. За да постигнат това, те продават своя талант да пишат, да събират и обработват информация, да престъпват определи социални правила за поведение, дори да поукрасяват, ако е нужно, за да изпълняват политиката на медията, чиито служители са.
Стотици пъти се писа, че материалът бил поръчков. Разбира се, че е такъв. Искра Михайлова се появява по Старозагорското радио и телевизия, за което си плаща. Как ще наречете това, ако не поръчково предаване. Предлага се услуга, плаща се за нея, получаваш качествено отразяване. Медиите са търговски субекти според Закона, плащат данъци, такси, заплати, осигуровки. По-лесно се намира печеливш билет от Лотарията на Божков, отколкото реклами. Да не говорим, че всички програми за „подкрепа на независими и свободни медии“ са просто средство да се осигури влияние на определена дългосрочна позиция в дадена медия.
И като слушам вайкането на Възраждане, как не ги пускали в медиите, се чудя, дали въобще имат медийна стратегия. Бяха при мен няколко пъти. Първите бяха платени от един активист. И въпреки, че знаеха, че са платени участия, убеждаваха ме и си вярваха, че не дават пари за медии, а това е „лично решение“.
А когато от лично предпочитание ги поканих в началото на Предизборната кампания, безплатно, защото нямали пари, заговориха, как само те не плащали и как за моята услуга а тях била „For free”. В момент, в който водиш преговори с всички Политически сили.
И за мен „Възраждане“ спряха да представляват интерес. И платен. И безплатен.
Познавам журналисти, които ще изпищят, че пиша това. Ще почнат да ми обясняват, как работят, едва ли не, „на полза роду“. Познавам хора, които се опитват да обясняват, че са еталон за честност в поднасянето на новините. Уви, забравят, че зад всяка новина новина, поднесена по един или друг начин, стои нечий интерес. И винаги ще има медия, която ще я поднесе. По един или друг начин. Професионализмът, с който се защитава даден интерес се заплаща.
Нищо ново под Слънцето. Половината гилдия не знае кой е първият вестник в Историята. Повечето не помнят или няма да се сетят какво е Acta diurna. И връзката му с новините за Цезар. Ако знаеха, нямаше да се правят на ощипани девици, когато се заговори за пари за медии във Фейса. Единици сигурно да чели Марк Твен и разказът му „Журналистика в Тенеси“. Нямам си идея, колко са чели известния пример на заглавията в Парижката преса, когато Наполеон избягва от Елба и тръгва за своите 100 дни. Нямат време. Защото всеки ден трябва да бягат на какви ли не събития, пресконференции, срещи, политици, Съд…
Защото всеки ден трябва да изработят хонорара си. Който в повечето случаи не е голям. И често е опасно, и уморително, и са принудени да търпят „ВИП персони“, които не могат да вербализират една завършена мисъл, само и само после да се чудят Журналистите, как намерят начин да представят дадено недомислие като резултат от стройна умствена дейност.
Информацията е най-голямата ценност, с която се търгува. Няма да Ви заливам с примери от Историята. А всяка Търговия е обмяната на стоки или услуги от търговец към купувач в замяна на платежно средство. Примерно – парични единици. Васил Иванов е добър в това, да търгува уменията си. И клиентите му са доволни от него.
Така че, няма нужда от змиите, жабите и гущерите, които „Възраждане“ изливат по него. Просто, сделката, която Те са направили с медиите се е оказала карък.
За разлика от Васил Иванов.
Илиян Илиев
ПС. Изложеното е лично мнение и не претендира, нито обвърза други хора. Залага единствено на думите на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но съм готов да умра, за да го кажеш“.
