В центъра на столицата има улица, която носи името на един радетел за духовното издигане на нацията. Неговите благотворителни жестове през XIX век са дали възможност на много българи да получат завидно за онези времена образование. Иван Денкоглу, българският предприемач и покровител на просветата, дарява почти две трети от финансовото си състояние за висшата кауза – образованието на българите.

Биографията на Денкоглу е колкото необичайна, толкова и типична за времето, в което той живее. Това е епохата на българското Възраждане, време на материален, но най-вече на духовен подем, на национално осъзнаване и въздигане, казва доц. Росица Стоянова от Института по история при БАН.
"Истинското му име е Иван Ненов Денков или Денчев. Роден е през 1781 година в близкото до София село Балша. Баща му е шивач и за да осигури прехраната, се мести със семейството си в София. Но нещата не потръгват и скоро след като се заселват в София, бащата умира. Момчето не получава образование, работи каквото и да е, за да осигури прехраната. Притисната от нуждата, майката го изпраща при свой роднина монах, но той не се задържа там.
Първи стъпки в търговията и предприемачеството
След Руско-турската война от 1812 година през Цариград той отива в Русия. Установява се в град Нежин, Харковска губерния, неголям град с около 16 хиляди души, но важен търговски център, в който живеят много гръцки търговци.Още от времето на Екатерина Велика те разполагат с важни привилегии – пътуват свободно в Руската империя и внасят стоки без мито. Работливият и предприемчив младеж първоначално работи за гръцките търговци и търгува със стоки от Османската империя. Постепенно започва самостоятелна търговия и натрупва завидно състояние. И въпреки че става част от това гръцко братство, дори променя името си на Денкоглу, той не забравя българските си корени."
През 30-те години на XIX век той вече е състоятелен търговец в Москва.Търгува със скъпи сибирски кожи и разширява стопанската си дейност като стига до Средна Европа, занимава се и с банкови операции. Иван Денкоглу така и не успява да получи системно образование, тръгва от нулата, натрупва състояние и голямата част от своя съзнателен живот прекарва извън България. Въпреки това става един от големите дарители за българската просвета и най-щедрият благодетел на София от времето на Българското възраждане.

Развитие на дарителска дейност
През 1834 година Денкоглу внася на името на Московския университет 15 хиляди рубли за образуването на стипендиантски фонд, продължава Росица Стоянова. – Лихвите от средствата на фонда са предназначени да осигурят стипендии за български младежи в университета. Има само едно условие, което желаещите да се ползват от стипендията трябва да удовлетворят. То е след като завършат да се завърнат в отечеството си и да му бъдат полезни. Подбират се способни младежи, които имат нужда от тази помощ. По-късно, със завещанието си Денкоглу увеличава капитала на фонда. Така в Московския университет следват хора, които са играли важна роля в българското просветно и културно движение през Възраждането, като Никола Михайловски /баща на Стоян Михайловски и създател на „елинската даскаловница“ – първият наш учителски институт/, Сава Филаретов, Христо Стоянов, Константин Геров и др. През 1856 година Денкоглу влага 6250 рубли за създаване на фонд към реномирания Ришельовски лицей в Одеса. Средствата отново са предназначени за стипендии на българи, като условието отново е те да са главно от София. Стипендията носи името на дарителя и кандидатите се подбират съвместно от Одеското българско настоятелство и от българската община в София. Завършващите лицея българи постъпват като стипендианти в Московския университет. Така всъщност се осигурява образованието на хора, които имат значим принос в цялостното развитие на просветното дело в страната след освобождението от османска власт в 1878 г. И двата фонда – при Московския университет и при Ришельовската гимназия – действат чак до 1917-1918 година. След идването на болшевиките на власт в Русия, средствата и на двата фонда са конфискувани."
Още през 1849 година Иван Денкоглу дарява солидна за времето сума – 30 хиляди златни рубли, за да се построи българско училище в двора на църквата „Свети Крал”, днешната църква „Света Неделя” в центъра на столицата. Примерът му е последван от други българи, така се събират необходимите средства. През следващите години той изпраща учебни помагала за училището. При идването си в България през 1857 година за откриването на школото той осигурява допълнителна сума за разширяването му. Друго голямо дарение на Иван Денкоглу е за Софийската община и е вписано в завещанието му. Оставя средства за поддръжка на построеното от него училище в София.
"Те са вложени в руски банки и след Освобождението от османско владичество през 1878 г. Софийската община редовно получава лихвите от капитала и ги използва съгласно волята на дарителя, казва Росица Стоянова. – Това е всъщност първият благотворителен фонд за Столичната община. От него се отпускат помощи за бедни ученици. Също със средствата от фонда общината успява да купи сграда на пресечката на днешния булевард „Витоша” и улица „Алабин” /Мурадбеговия конак/ и там се настанява училище „Иван Денкоглу”, което е изгорено по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Днес на същото място се издига Съдебната палата, тъй като по-късно общината отстъпва този парцел на държавата срещу значителната сума от 3 милиона златни лева. И всъщност с част от тази сума се построява сградата на общината."
Иван Денкоглу прави и много еднократни дарения. След земетресение в родната му София, той отделя от средставата си за да се купи брашно и раздаде на пострадалите. Приживе прави големи пожертвувания за изграждане на църквата „Св. Крал“, дарява църквите в София с църковни книги и одежди. Със завещанието си оставя по 100 рубли на всяка една от седемте софийски църкви; по 100 рубли на 10 бедни девици от София; на църквата „Св. Пречистая Божия матер“ – 1000 рубли за поправка и украсяването ѝ в памет на погребаните тук негови родители; 1000 рубли за икони и иконостас на църквата „Св. Неделя“, значителна сума дава за затворници от София, които излежават присъди за дългове. С неговата финансова помощ се издават историческите съчинения на възрожденеца и просветен деец Никола Палаузов, както и част от историческите изследвания за българите на Юрий Венелин, украински българист и етнограф. Ив. Денкоглу подкрепя материално и Габровското училище, Свищовското читалище и др. Родолюбецът Денкоглу завещава цялата си библиотека, около 600 тома, на софийските училища. След Освобождението от османско владичество през 1878 г. тя става основа на книжния фонд на Народната библиотека, но по-късно отново е върната на софийските училища. Със средства на Иван Денкоглу се подпомагат училища и други просветни институции из цяла България. Въпреки че няколко пъти мени мястото си, създаденото от Иван Денкоглу школо все още съществува в центъра на София. То е най-старото софийско училище и носи неговото име. Той умира на 16 май 1861 г. и е погребан в Пятницкото гробище в Москва. Не успява да види Свободна България, но с милосърдния си християнски характер участва в полагането на основите бъдещото свободно и независимо Българско царство. В родното му място село Балша за него напомня скромен паметник.
Името на Денкоглу е записано още в първите Златни книги на дарителите на народната просвета. Общата стойност на даренията му, независимо от тези за училището и църквата „Св. Неделя“ в София, се изчислява на над 40 хил. рубли, което е повече от 3/4 от неговото състояние.
Ползвани материали от bnr.bg