Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“ е българска организация с център в Смолян, съществувала през 1937 – 1947 г.
Тя си поставя за цел да пропагандира сред помаците политиката на български патриотизъм и държавен национализъм, възприета от установения през 1934 година военен режим в страната. Сред активистите на организацията са както помаци, така и много християни, включително служители на Българската православна църква и местната администрация.[1]
Ползвайки се с подкрепата на местните власти, дружба „Родина“ успява да убеди някои помаци да променят турско-арабските си имена, но отношението на мюсюлманите в региона към нея като цяло е отрицателно и дейността ѝ остава ограничена в Смолянско и Златоградско. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година организацията губи подкрепата на правителството и дейността ѝ замира, а през 1947 година тя е окончателно закрита.[2]
Паметна плоча на Камен Боляров в центъра на Смолян
С назначаването на Петър Маринов за секретар на архиерейското наместничество в Смолян, той се свързва с местни младежи помаци и си поставя за цел създаването на организация, която да пропагандира сред помаците интеграцията в българската национална общност. На 24 февруари 1937 година в смолянското читалище е проведено събрание, на което Ариф Бейски, син на местен първенец, който по-късно сменя името си на Камен Боляров, обявява предстоящото създаване на организацията.[3]
Учредяването Дружба „Родина“ става на 3 май в Смолян на събрание, на което се държат речи в духа на десния тоталитаризъм. Първоначалните членове на организацията са главно по-образовани младежи от града, като председател става Ариф Бейски, а секретар – Петър Маринов. Организацията се опитва да се дистанцира от кампанията за насилствено покръстване през Балканската война, обявявайки се за „българизация без християнизация“.[4]
Организацията е подпомагана от известни родопчани като д-р Георги Чичовски – родопски общественик, Христо Караманджуков – редактор на сп. „Родопа“ и др.[5]
Дружба „Родина“ започва дейността си с организирането в помашките села на различни събития – събори на големи празници, вечеринки, екскурзии, курсове по готварство и шиене. През 1938 година е създадена втората местна организация – в село Смилян, последвана от организации в много села в региона. Но организацията отвъд централните Родопи е слаба, като в села като Дебрен, Долен, Сатовча и други, нейни членове са главно учители християни и служители на контролираното от организацията смолянско мюфтийство.[6]
Дружба „Родина“ скоро придобива характер на казионна организация, следваща политиката на правителството. През 1941 година секретарят на Дружба „Родина“ е назначен за служител на Дирекцията на националната пропаганда. Смолянското мюфтийство става независимо от Главното мюфтийство и помаците са поставени под негова юрисдикция, а самото то поставено под контрола на Дружба „Родина“, като за имами и мюфтии се назначават само близки до организацията. През 1940 година започва кампания за въвеждане на богослужение на български език, като се използва изготвен през 20-те години превод на Корана, разпространяван безплатно от държавата. Свободните места в българската администрация също се предоставят само на родинци, неродинците постоянно биват премахвани от държавния апарат. По-късно за получаване на каквато и да е било работа, също е нужно членство, което става причина за численото нарастване на организацията.[7]
През 1941 година Дружба „Родина“ обявява за своя цел постепенното премахване на мюсюлманските лични имена, като това трябва да стане чрез даване на немюсюлмански имена на новородените – за тази цел са изготвени списъци с препоръчителни имена, които имат българска етимология, но не са свързани с християнството. През лятото на 1942 година организацията инициира законодателна промяна, която дава възможност за смяна на имената по административен, вместо по съдебен път, след което започва масова кампания за преименуване в помашките села. За тази цел организацията получава голяма държавна субсидия, която ѝ дава и възможност да издава свои годишни сборници „Родина“.[8]
Специално внимание се обръща за премахването на външните белези на турската принадлежност в облеклото – фесове и чалми за мъжете и шалвари, фереджета и мехтени при жените българомохамеданки, и заменянето им с шапки и забрадки. Първоначално това става доброволно, но поради малкия брой на „разбулените“, по-късно се прибягва и до насилствени мерки.[9]
Отношението на Българската комунистическа партия (БКП) към Дружба „Родина“ е противоречиво и се променя с времето. Към 1940 година местната организация на комунистите в Смолян се опитва да инфилтрира свои активисти в организацията, но малко по-късно се обявяват против методите на действие на дружбата. През следващите години комунистите открито се противопоставят на Дружба „Родина“, защитавайки правото на помаците да използват традиционните си имена и облекло, с което печелят известна популярност в региона.[8]
БКП продължава тази политика и в първите години след като установява контрол над правителството с Деветосептемврийския преврат през 1944 година. Ден след преврата на събрание в Смолян родинци са обявени за „фашисти“ и „великобългарски шовинисти“. През следващите месеци е дадена възможност за лесно връщане на имената и за използване на традиционното облекло, възстановено е богослужението на арабски, а пред смолянската джамия демонстративно е изгарян българоезичният Коран. В резултат на това правителството получава масова подкрепа сред помаците в Родопите.[10]
П. Маринов, имамът Светослав Духовников и др. са изправени пред Народен съд в Асеновград. На него български мюсюлманин от с. Кошница, Смолянско свидетелства как П. Маринов работел да кара децата на помаците да ходят на училище и т.н. Народният съд оправдава родинци, но на П. Маринов му е забранено да посещава Родопите и т.н. Местният смолянски родински водач Камен Боляров, който е мюфтия в гр. Ксанти, после работи в органите на МВР и накрая е осъден и убит като враг на народа.[11]
Официалното решение за закриване на дружбите „Родина“ е взето на Конференцията по българо-мохамеданския въпрос, свикана от Дирекцията по вероизповеданията на 16 и 17 август 1947 г. в София.
Въпреки мерките срещу някои ръководители на Дружба „Родина“, повечето активисти на организацията успешно се адаптират към комунистическия режим, а някои достигат високи постове, като първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Смолян Величко Караджов. От края на 50-те години бивши дейци на организацията, най-вече Петър Маринов, отправят призиви към властите за нейната реабилитация, но срещат съпротивата на влиятелни местни комунисти, като Никола Палагачев и Кирил Василев. Все пак през 1964 година, в контекста на първите тласъци на Възродителния процес, ръководството на БКП преквалифицира организацията от „фашистка“ на „буржоазно-националистическа“.[12]
