1.5.1945 г. ген.Добри Терпешев, Кимон Георгиев

"Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали – нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България“- прозвучава от трибуната на Априлския пленум 1956 г.
Кой е дръзкият политик позволил си гласно да оцени като незначителен приноса на Тодор Живков към партизанското движение?
На 15 май 1884 г. е роден Добри Колев Терпешев -деец на БРП(к).
Завършва начално образование. Член на Българската работническа социалдемократическа партия от 1903 г. Мобилизиран е по време на Балканската война. За антивоенна дейност е осъден на смърт през 1912 г., впоследствие е амнистиран. През 1924 – 1925 г. е политически ръководител на Хасковската комунистическа чета „Христо Ботев“
По време на априлските събития в България от 1925 г. е осъден на смърт, но екзекуцията е отменена и лежи в затвора до 1937 г., когато е амнистиран. През 1938 г. става член на ЦК на БРП(к). През 1941 г. е арестуван и хвърлен в затвора. Успява да избяга от кариерата в с. Българово през 1943 г. Член на Политбюро на ЦК на БРП(к). Командир на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), която е трябвало с оръжие да воюва с правителствените сили.
Добри Терпешев е сред главните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944 г. Произведен е в чин генерал-лейтенант. Участва дейно във властта: Министър без портфейл (1944 – 1947), председател на Върховния стопански съвет и на Държавната планова комисия (1945 – 1950), заместник-председател на Министерския съвет (1949 – 1950). Народен представител в XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946), VI велико народно събрание (1946 – 1949), I и II народно събрание (1949 – 1957).
През 1950 година, след Процеса срещу Трайчо Костов е отстранен от Политбюро, обвинен, че не е информирал своевременно партийното ръководство за „антисъветската“ дейност на Трайчо Костов. На Априлския пленум на ЦК на БКП (1956) Терпешев разобличава незначителното участие на Живков в партизанското движение, след което е изключен от БКП за „антипартийна дейност“.
На запазена негова снимка от тържественото шествие по случай 15 години от победата на 9 септември 1944 г., Добри Терпешев лично написва: “От снимката се вижда колко съм щастлив, че вместо на трибуната на мавзолея, аз съм с народа в манифестацията – 9. 9. 1959 г. София.”
През 1961 г. му е отнета пенсията, през 1964 г. е изселен от София в гр. Плевен. Умира през 1967 г. на 83 години.
***Многобройни са историите, свързани с простия партиец, и вече е трудно да се прецени кои са истина и кои вицове. Следва материал от 168 часа с автор Иван Бутовски:
Даже и за другарите му в комунистическата партия не било тайна, че бай Добри не е много умен, но с първите си действия задминал всякакви очаквания. Още през септември 1944 г. той заминал за Беломорието. В Гюмюрджина новата власт набързо свикала митинг. Цялото българско и гръцко население на града се стекло на него, за да чуе какво ще решават новите управници. Пръв на импровизираната трибуна на балкона в хотел "Астория" в центъра на града се изтъпанил Добри Терпешев. "Братя гърци, Тракия никога не е била българска и никога няма да бъде!", обърнал се той към множеството.

Настъпили напрежение и хаос. Българското население е направо попарено от предателството на Добри Терпешев. А гърците започнали радостно да викат: „Зито! Зито!" ("Ура!Ура!").Все пак се чули възклицания на огорчение от тълпата. "Ами ние какво да правим, къде да ходим?!", питали българите. "Който ви е довел тук, той да ви бере гайлето", отговорил им троснато партийният вожд. Покрусените българи веднага започнали да напускат площада и се втурнали по домовете си да се готвят за поредното напускане на своята родна Тракия.
Терпешев обаче не спира дотук. На митинг в Драма от балкона на кметството, пред събралите се гърци той изрича друга „крилата" фраза: „Българите са най-големите убийци на гръцкия народ." Свещеникът, стоящ на балкона, пуснал пари в джоба на преводача и помолил: „Заклевам те, не го превеждай!" Гъркът замълчал... Най-лошото било, че Терпешев издал прибързано заповед за връщането на българските войски от Беломорска Тракия още преди руснаците да са му заповядали. И после отишъл да яде попара при майка си на село в Любимец. Актът, който е подписан и от Сава Гановски и Димитър Нейков, се оказва безпрецедентен случай в световната история. Причината е, че територията не е предадена на суверенната гръцка държава, а на комунистическите партизани от ЕЛАС. Подарена е с протокол без никакви преговори и без да бъдат поискани абсолютно никакви гаранции за сигурността на сънародниците ни, намиращи се в онзи момент там. На практика на червените партизани е подарено и българското военно и гражданско имущество, намиращо се в онзи момент там.
По този начин са ограбени огромните складове на българските тютюнотърговци в Драма, Кавала, Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач, както и цялото лично имущество на българите. Без пари, само с дрехите на гърба, те се връщат в България.
Друго чудовищно престъпление на Добри Терпешев, Сава Гановски и Димитър Нейков е, че наред с имуществото предават на ЕЛАС и 10-15 българи от гражданската администрация начело с областния управител д-р Стефан Клечков. В средата на октомври 1944 г. д-р Клечков и останалите българи били изведени от Хасковския затвор и откарани в Беломорието, където ги дали в ръцете на ЕЛАС. В продължение на няколко месеца червените терористи ги подложили на неимоверни публични унижения и мъчения. После започнали публичните екзекуции. Д-р Стефан Клечков е убит на 13 февруари 1945 г. край старото гробище на Драма след нечовешки мъчения. В началото му извадили очите, после го заровили прав, като не засипали с пръст само главата му, и го оставили да издъхне при нечовешки мъки. Междувременно Добри Терпешев заминал да участва в делегацията за подписване на примирието с антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г. в Москва. Интересното е, че в съветската столица дори Булганин се учудил на прибързаното оттегляне на армията ни от Беломорието, но вече било късно. Добри Терпешев, който междувременно е произведен за генерал-лейтенант от правителството на ОФ, не спира с глупостите и след завръщането си у нас.
След изтеглянето на германците от територията на Македония през ноември между 28 и 30 декември 1944 година в Скопие се провежда Второто заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция АСНОМ взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Като представител на правителството на България и БРП(к) Добри Терпешев приветства “освобождението” на Македония и “справедливото решаване на македонския въпрос” чрез даденото право на Македония “да живее независимо и свободно”. На заседанието, без никой да го е упълномощил, той говори от името на българското население на Пиринския край и обещава, “че трябва да се върне този дял от Македония, който днес се намира в границите на България, и да се приобщи към Македония в Югославия”.
Само по една случайност не се повтаря беломорската трагедия. Направената “декларация” от Добри Терпешев изумява дори английските дипломати, които се оказват по-големи български патриоти от него. Чрез незабавни дипломатически действия от страна на английското външно министерство и неговите представители в Москва, Белград и София Великобритания заявява, че е против всякакво прекрояване на българско-югославската граница и против всякакви налудничави идеи за изкуствено създаване на “велика Македония” под сръбско ръководство.
С този гаф обаче дори и за партийните му другари станало безпощадно ясно, че колегата им е безнадеждно тъп. Решили при първа възможност да го назначат на друга длъжност и постепенно да го махнат от изпълнителната власт. Назначили го за председател на Върховния стопански съвет и на Държавната планова комисия (1945–1950). С идването на Вълко Червенков на власт го изпратили в още по-глуха линия - председател на Международния съюз на борците против фашизма. Но и на новото поприще бай Добри продължавал да бълва глупости. Бил много активен и почти не оставял въпрос, независимо от коя сфера на живота е, по който той да не вземе отношение. За щяло и нещяло дръпвал обширни речи, които богато гарнирал с "народни мъдрости" и нецензурни фрази. Казват, че много обичал да обяснява защо народната власт няма да падне: "И на коча мъдите се клатят, ама не падат!"
За качествата му като стопански ръководител можем да съдим по следния случай описан от самия него: "Приехме 4-годишен план за възстановяване на икономиката (1944-1948 ), ама нещо в него не вървеше както трябва. След голямата национализация на 23 декември 1947 г. през януари привиках директорите на 60-те най-големи предприятия и ги попитах какъв е проблемът. Отговориха ми, че няма пари. Помислих си – властта е наша, печатницата също. Тогава наредих на управителя на БНБ да се отпечатат 200 млн. лв. и така планът беше осъществен." А още докато бил подпредседател на Министерския съвет, веднъж с гордост му докладвали, че енергетиката се справя добре и в нито една родна електроцентрала няма котлен камък. Без изобщо да се замисля, неграмотният политик се разпоредил категорично: “Веднага да се достави котлен камък от братския Съветски съюз!” Настанили го в луксозна резиденция в “Княжево” и той, свикнал на селски живот, се настанил заедно с домашните си животни в нея. Случаят е описан в един от "Задочните репортажи" на Георги Марков, озаглавен "Прокълнатата вила“.