ПРЕДИСТОРИЯ:
На 1 септември 1939 година Германия напада Полша, след като е инсценирала няколко гранични инцидента като повод за атака. Великобритания реагира с ултиматум към Германия да прекрати военните действия и на 3 септември, след като ултиматумът е пренебрегнат, заедно с Франция обявява война на Германия. Към тях се присъединяват и техните владения, включително Австралия, Нова Зеландия, Южноафриканския съюз и Канада. Съюзът не оказва пряка военна подкрепа на Полша извън ограничена френска интервенция в Саарланд. Западните съюзници организират морска блокада на Германия, която има за цел да увреди икономиката и военния ѝ капацитет, а Германия отговаря с подводни военни действия срещу търговския и военен флот на Съюзниците, които по-късно прерастват в битката за Атлантика.
На 8 септември германците достигат предградията на Варшава. Поляците успяват да организират контраофанзива на запад и спират германското настъпление за няколко дни, но са обкръжени от Вермахта и остатъците от полските войски трябва да си пробиват път назад към обсадената Варшава. На 17 септември, след като е сключил примирие с Япония, Съветският съюз също напада Полша от изток под претекст, че полската държава фактически е престанала да съществува.
След края на военните действия в Полша, Германия и Съветският съюз анексират съответно западните и източните части на страната, между тях е създадено Генералгубернаторство под германска окупация, а малки части от полската територия са предадени на Литва и Словакия. На 6 октомври Хитлер публично предлага мир на Великобритания и Франция, но заявява, че бъдещото на Полша ще се решава само от Германия и Съветския съюз. След като предложението му е отхвърлено, той разпорежда незабавно настъпление срещу Франция, но след това то е отложено за пролетта, заради лошото време.
Съветският съюз принуждава Балтийските страни, поставени от пакта „Рибентроп-Молотов“ в съветската сфера на влияние, да подпишат „договори за взаимопомощ“, в резултат на които там са разположени значителни съветски военни контингенти. Финландия отказва да подпише такъв договор и отказва да отстъпи части от територията си на Съветския съюз. По тази причина Съветският съюз я напада през ноември 1939 година, за което е изключен от Обществото на народите. Въпреки огромното си числено превъзходство, съветските военни успехи са скромни и Съветско-финландската война приключва през март 1940 година с минимални отстъпки от финландска страна.
През юни 1940 година Съветският съюз анексира Балтийските страни, както и румънските области Бесарабия и Северна Буковина. Междувременно германско-съветското сближаване и стопанско сътрудничество постепенно замират и двете страни започват да се подготвят за война помежду си.
През април 1940 година Германия напада Дания и Норвегия, за да подсигури доставките си на желязна руда от Швеция, които Съюзниците се опитват да прекъснат. Дания капитулира за няколко часа, а Норвегия е окупирана след два месеца, въпреки помощта от Съюзниците. Във Великобритания недоволството от провеждането на Норвежката кампания предизвиква правителствена криза и на 10 май 1940 година за министър-председател е избран Уинстън Чърчил.
НАСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ФРАНЦИЯ:
На същия ден Германия започва настъпление срещу Франция, така германските офанзивните действия започват осем месеца след като тя обявява война на Германия. За да заобиколят силно укрепената линия „Мажино“ по френско-германската граница, германците насочват атаката си към неутралните държави Белгия, Нидерландия и Люксембург. Чрез успешното прилагане на новата тактика на светкавична война „Блицкриг“ Вермахтът бързо достига до Ламанш и откъсва от Франция съюзническите сили в Белгия. В началото на юни Великобритания успява да евакуира от континента голяма част от съюзническите войски, които обаче са принудени да изоставят почти цялото си оборудване.
На 10 юни Италия напада Франция, обявявайки война, както на нея, така и на Великобритания - независимо от факта, че Италия няма сериозна подготовка за война от такъв тип. Мусолини е добре осведомен за проблемите на войските си и стремежът му е единствено да спечели благодарение на германските победи. Армията на Райха се насочват на юг срещу отслабената френска армия и на 14 юни влиза в Париж. На 22 юни 1940 г. французите са принудени да капитулират. Към тази дата почти цялата територия на Франция е окупирана, а армията ѝ е практически унищожена - страната е разделена на зони, окупирани от Германия и от Италия, а между тях остава остатъчна държава, ръководена от Режима на Виши, която, макар и официално неутрална, е силно свързана с Германия. Франция запазва флота си, който Великобритания напада на 3 юли в опит да предотврати предаването му на Германия.
Кампанията е смятана за блестящ успех на Германия. Тя ликвидира основния си противник в този етап от войната и завзема плацдарм за нападение срещу Великобритания.
ПОЗИЦИЯ НА ФРЕНСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ КЪМ НАШЕСТВЕНИЦИТЕ:
Френската комунистическа партия /ФКП/ е категорично против каквото и да е сътрудничество с нацистите, докато не е подписан пакта Молотов-Рибентроп и от Москва не идва инструкция Пактът да бъде подкрепен. Това предизвиква дисонанс в главите на французите, който стократно се засилва по-нататък.
Преди да стане наистина горещо през юни 1941 г. /когато Хитлериска Германия напада СССР/ Москва иска от ФКП, много от членовете на които остават патриоти, да третира войната срещу Хитлер като участие в империалистическа война, което е недопустимо за комунист. С други думи, френските червени започват да водят антивоенна пропаганда, както правят болшевиките през Първата световна война. В самия СССР през периода 1941-1945 г. за подобно нещо чисто и просто разстрелват.
При французите се разминава без разстрели, но губят търпение: ФКП е забранена, а лидерът ѝ Морис Торез е изпратен в армията, откъдето той бяга директно в СССР, където по-късно на него е кръстен цял град в ДНР. С този срам историята на Френската комунистическа партия можеше и да приключи, но юни 1941 г. все пак идва и онези комунисти, които се застъпвали позицията за борбата срещу Хитлер до смърт или победа, изведнъж се оказват прави.
