152 години от рождението на Генерал – лейтенант ВЛАДИМИР ВАЗОВ – героят от Дойранската епопея в Македония през Първата световна война, 1917-1918 г.
(родът на Вазови произхожда от Яновени, Костурско, Македония)
„Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов. След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов постъпва във Военното училище в София. Завършва го през 1888 г. на 27 април в осмия випуск .Произведен е в чин подпоручик и зачислен към 5-ти артилерийски полк в Шумен. На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик, две години по-късно повишава квалификацията си в Есен, Германия и на 2 август 1894 в чин капитан. През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк в София. През 1902-1903 г. е в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин подполковник. През 1900 г. Владимир Вазов служи като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. При избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция. На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов се създава специална Артилерийска школа, на която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник.
През Балканската война (1912 – 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна Софийска дивизия. На 5 октомври 1912г. цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и в този момент под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници. На 9 октомври 1912г. участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври 1912г. участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември 1912г.
Най-големите успехи генереал- лейт. Владимир Вазов постига по време на Първата световна война (1915 – 1918) в боевете срещу английските и гръцките войски в Македония. На 1 март 1917 г. е назначен за командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва Българска армия. Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и на влиянието на генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение на укрепването на позицията. Тези усилия на полковник Вл.Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22-26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. След атаките на 8 и 9 май само 34-ти Троянски полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май 1917 г. полк. Вл.Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на генерал- лейт. Вл. Вазов се изправят 4 английски и 2 гръцки дивизии, снабдени с многочислена артилерия. Превъзходството в полза на противника е многократно в жива сила и бойна техника. На 16 септември 1918г. ген.- лейт. Вл. Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По късно същия ден противникът започва усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви. 9-та дивизия остава непобедена, но заради пробива ри Добро поле на 20 септември 1918г. получава заповед да се изтегли към Стара България. Победата в Дойранската епопея спасява България от сръбско-гръцка окупация и съдейства за сключването на по-благоприятни условия на примирието в Солун.
На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал-лейт. Вл. Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив. През 1919 г. е назначен за началник на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив, а от август с.г. е инспектор на артилерията в Министерството на войната. След войната се демобилизира и бива назначен за началник на армейска област, а за кратко време след това е инспектор на артилерията.
На 24 февруари 1920 г. генерал-лейтенант Вл. Вазов преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията (от 1920-1921 и втори мандат 1924-1930). През октомври 1923 г. е избран в ръководството на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагане на жертвите на „комунистическия метеж“ от септември същата година.
През 1926 г. генералът става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа.
Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936г. Организацията “Британски легион“ чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си: “Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“ Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.“- Янко Гочевъ (Yanko Gochev)
