КОИ СА ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ? – NEWS.BG

В българска пещера са най-ранните доказателства за хомо сапиенс и ръчно изработени висулки

В българска пещера са най-ранните доказателства за хомо сапиенс и ръчно изработени висулки

Зъби, кости, орнаменти и каменни сечива от пещерата Бачо Киро в днешна България разкриха, че първите съвременни хора са заселени в Европа още преди 47 000 години, според нови изследвания, съобщава СиЕнЕн.

Висулки, изработени от зъби на животни и каменни сечива, преди това са приписвани на неандерталците. Но точните техники за разапознаване разкриха, че костните фрагменти и зъбите всъщност принадлежат на ранните съвременни хора. Изследователите вярвали, че съвременните хора са пристигнали в Европа преди около 45 000 години и са знаели от нямерени артефакти, че последният неандерталц е изчезнал в Западна Европа преди 39 000 години.

Новите открития тласнаха датата на пристигане на съвременните хора в Европа и позволиха още повече припокриване на съществуването на съвременните хора и неандерталците, повдигайки интригуващи въпроси за това, което това припокриване предизвика и създава.

„Пионерски групи от съвременни хора навлизат за първи път в средните ширини на Евразия“, коментира в имейл до СиЕнЕн Жан-Жак Юблин, автор на изследването и директор на отдела за човешка еволюционна антропология на Макс Планк. „Те водят ново поведение в Европа и взаимодействат с местните неандерталци. Те си разменят гени, но и техники. Видът висулки, открити в Бачо Киро, ще бъдат произведени по-късно и от последните неандерталци в Западна Европа.“

Разкопки, изследващи първоначалния горен палеолитен слой I в пещерата Бачо Киро, са извършени през 2015 г. в България. Кости от Homo sapiens са възстановени от този слой заедно с каменни инструменти, кости на животни, костни инструменти и висулки.

„Тази ранна вълна на модерно заселване до голяма степен предшества окончателното изчезване на неандерталците в Западна Европа 8000 години по-късно. Подобно хронологично припокриване на двата вида в Европа показва, че подмяната на един вид с друг е по-сложен процес от този, който досега предвиждаха повечето учени.“

Изследователи разкопаха пещерата през 2015 г., проучвайки слой, богат на хиляди животински кости, инструменти, изработени от камък и кости, висулки и мъниста и фрагментираните останки от пет Homo sapiens.

Органичната материя на костите е добре запазена, което означава, че те могат да бъдат точно датирани, самите кости са фрагментирани. Аналитични техники като молекулярен анализ и протеинови последователности им позволяват да установят дали костите принадлежат на животни или хора. Но животинските кости са също толкова важни, защото са доказателства за въздействието на древните хора.

Хомо сапиенс се оказа много по-стар

Хомо сапиенс се оказа много по-стар

„По-голямата част от костите на животните, които датираме от този отличителен, тъмен слой, имат признаци на човешко въздействие върху костните повърхности, като например следи от отделяне на месото и костите, което, наред с преките данни на човешките кости, ни предоставя наистина ясна хронологична картина за това кога Homo sapiens за първи път окупира тази пещера, в интервала от 45 820 до 43 650 години, а потенциално още преди 46 940 години„, обяснява в изявление Хелън Фаулас, автор на изследването и докторант от Института за еволюционна антропология Макс Планк.

Изследователите успяват да получат невероятна точност в датирането на костите, нещо необичайно за този конкретен период от време въз основа на фрагментираните доказателства, останали след това. Тяхната уникална комбинация от различни анализи, включително радиовъглеродни и генетични датировки, е нещо, което изследователите смятат, че скоро ще стане стандарт при изучаването на обекти от този период, за да определят как съвременните хора изместват неандерталците, коментира Юблин.

Съвременните хора, пристигнали в Европа преди 47 000 години, вероятно са дошли от Африка, или „региони на портата на Африка“. И каменните инструменти, които са останали в пещерата, са подобни на тези, открити на подобни датирани обекти в Турция, Ливан и Израел, допълва тя.

Каменните инструменти включват кремък, някои от които са донесени в пещерата от 111 мили и са оформени в остри остриета за лов и колене на животни.

Най-популярните животни, ловувани от тези съвременни хора, включват бизони и елен. След това костите им са направени в други инструменти или лични украшения. Някои от висулките включват и зъби от пещерни мечки.

Пещерата е важно място от периода на късния палеолит, започнал преди 40 000 и 50 000 години.

„Началният късен палеолит в пещерата Бачо Киро е най-ранният известен късен палеолит в Европа„, коментира Ценка Цанова, съавтор и докторант от департамента по човешка еволюция в Института за еволюционна антропология Макс Планк. „Той представлява нов начин за изработка на каменни инструменти и нови набори от поведение, включително изработка на лични орнаменти, които са отклонение от това, което знаем за неандерталците от този период.

Началният късен палеолит вероятно има своя произход в югозападна Азия и скоро след това може да бъде намерен от пещерата Бачо Киро в България до обекти в Монголия, тъй като Homo sapiens бързо се разпростира из Евразия и се натъква, повлиява и в крайна сметка замества съществуващите архаични популации на неандерталци и денисови хора„, допълва Цанова.

А инструментите и висулките, подобни на остриета, представляват едни от най-ранните примери за технологиите от онова време, които са използвани и споделяни от съвременните хора още преди 47 000 години.

Ако неандерталците бяха създали тези „модерни“ инструменти и бижута, това би означавало, че те имат по-напреднали познавателни способности от признатите по-рано“, коментира Шара Бейли, съавтор на проучването и доцент в катедрата по антропология на Нюйоркския университет.

„Въпреки това има някои прилики в производствените техники, използвани от Homo sapiens при Бачо Киро и неандерталци на други места, от което става ясно, че между двете групи е имало културно взаимодействие и предаване.“

Сега изследователите имат повече въпроси въз основа на своите открития, като например какво се е случвало през тези 8000 години, когато неандерталците и съвременните хора се съществували заедно, преди неандерталците да изчезнат завинаги.

Две проучвания за откритията от пещерата Бачо Киро са публикувани в понеделник в списанията Nature и Nature Ecology & Evolution.

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist