Благословено е Вашето дело, чрез което посяхте духовните слова за спасение на многолюдни народи




На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапостолно и просветителско дело. В този ден, според църковната традиция, ние се обръщаме към духовните първоизвори на българската култура и просвета, които са дълбоко свързани с подвига на славянските първоучители. ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО: Апостолската мисия на Солунските братя и техните ученици в Моравия и България дава на славянските народи светлината на Евангелското слово, чрез писменост на роден и разбираем език, и познание на Христовата истина за укрепване във вярата и спасение на душите. През 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия. За една година св. Константин-Кирил Философ създават първата славянска и старобългарска азбука – ГЛАГОЛИЦАТА. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на св. Кирил и св. Методий. Създаването на нова азбука за определен език по принцип включва усилията на много поколения. Ако останалите европейски азбуки са резултат на дълга еволюция, св. Константин-Кирил създава своята като еднократен акт. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на ПОЛАГАТ ОСНОВИТЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК. С това се утвърждава правото и възможността да се използва този разбираем за новопокръстените славянски народи език писмено и говоримо в християнското просвещение и да се въведе в богослужебна употреба един изцяло нов за тогавашното време официален църковен език. СВЕТОВЕН ПРИНОС: Отстояване на принципите свързани с древната апостолска традиция за блавестие на разбираем език ЗАЩИТАВАТ ПРЕД ПАПАТА ПРАВОТО НА ВСЕКИ НОВОПОКРЪСТЕН НАРОД ДА ЧЕТЕ И СЛАВОСЛОВИ БОГА НА РОДЕН ЕЗИК. В Източната църква, поради утвърдената практиката на древните патриархати, езиковото различие и многообразие на християнските народи съжителства в съборното единство на Вселенската църква и унификацията на богослужебния език не се извежда до равнището на строго догматически принцип. КРАТКА БИОГРАФИЯ и мисии: Приема се, че св. Методий е роден около 815 год., а св. Константин-Кирил Философ - в края на 826 или 827 год. в Солун. Бащата Льв е друнгарий - висока военна и административна длъжност в държавната йерархия. Светското име на св. Методий не е известно. След 10 годишна административна дейност като управител на област северно от Солун, той се оттегля в манастира Полихрон в Мала Азия, пьрвоначално като монах, а по-кьсно и като игумен на манастира. През периода от 860 до 867 год, участва в различни мисии заедно с брат си Кирил - при хазарите, в Моравия, Рим и Венеция. След 869 год. се установява в Панония като папски пратеник. Към 873 год., след като е освободен от заточение наложено му от църковен съд, защото "проповядвал незаконно", св. Методий се връща в Панония, а по-късно в Моравия където е ръкоположен отново за епископ. Умира на 6 април 885 год. и е погребан във Велеград – столицата на Великоморавия. Въпреки, че е подложен на непрекъснати гонения от немските духовници, той оставя завидно наследство от преводни и оригинални книги и подготвя около 200 ученици за свещеници, които да проповядват християнската вяра на славянски език. Константин е светското име на седмото дете на Лъв и Мария. Монашеското име Кирил той приема 50 дни преди смъртта си. Получил образование в прочутата Магнаурска школа при мъдрите учители - патриарх Фотий и Лъв Граматик. Титлата "философ" получава именно тук за изключителните си интелектуални умения. През 855 год. осъществява:
Първата си дипломатическа мисия – ПРИ АРАБСКИЯ ХАЛИФ МУТАВАКИЛ. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечелва доверието им. Според житиеписеца, Константин–Кирил ги „наддума по всички въпроси, така че те му се чудят, изпадат в удивление“. От отговорите му, цитирани в житието, проличава високата му култура, способността му да обяснява въпросите достъпно и логично, с прости примери от живота. Демонстрира дар–слово и отлична подготовка, включително и на Корана. Така Константин–Кирил сломява противниците си сарацини и умело защитава авторитета на държавата, която го е изпратила. Завършил успешно задачата си, Константин–Кирил Философ се завръща в Цариград, а скоро след това отива при брат си Методий в манастира Полихрон, където се отдава само на беседа с книгите. По–късно изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии:
ПРИ ХАЗАРИТЕ: Хазарският хаган се обръща официално към Византия и заявява, че ще се присъедини към християнството, ако изпратят такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите (разпространените религии в Хазария). Да разясни идеята за Светата Троица, отново е възложена от Михаил ІІІ на св. Константин-Кирил. При тази си мисия св. Константин-Кирил взима със себе си брат си св.Методий. В Хазария св. Константин-Кирил спори предимно с евреи в присъствието на хагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. Св. Константин Кирил Философ за Св. Троица: "Вижте на небето блестящия кръг (слънцето) и как от него се ражда светлината и изхожда топлината? Бог Отец е без начало и без край като слънчевия кръг. От Него се ражда вечно Божият Син, така както от слънцето - светлината; и както от слънцето идва топлината посредством светлинните лъчи, така [от Бога] изхожда и Светият Дух. Всеки разграничава слънчевия лъч от светлината и топлината (но това не са три слънца), а едно слънце на небето. Така и Светата Троица: Тя има три Лица, а Бог е един и неразделен." След втория ден на дискусиите св. Константин-Кирил вече има на своя страна хазарския хаган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил ІІІ отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мохамедани. Философът се справя брилянтно и спечелва окончателно хазарските големци, които са готови да признаят християнската вяра за единствено основателната и заслужаваща пълно доверие. МОРАВИЯ: През 863 г. св.Кирил и брат му св.Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. Това става по молба на Ростислав, княза на Великоморавия, чиито владения включват земите на днешна Чехия, Словакия, част от Словения и част от Унгария, населена тогава със славяни. Посрещнати с отворени обятия от местния княз и неговите поданици, те започват трескава дейност по разпространението на славянското богослужение. Тази конкуренция, разбира се, не се харесва на западните духовници, предимно немци. Тази първа мисия се оказва безуспешна и двамата братя се завръщат в Константинопол след около три години и половина престой в Моравия. През декември 867 год. двамата братя предприемат пътуване към Рим през Венеция. Поради възникналите конфликти с немското духовенство (Моравската мисия) те отиват да защитят делото си пред папата в Рим. Носят със себе си донесените от Крим (по време на хазарската мисия) свети мощи на Св. Климент, папа Римски. В Рим Константин-Кирил успява да убеди папа Адриан II, че като църковен език славянският е също толкова пълноценен, колкото и гръцкия, латинския или еврейския - акт повече от революционен за тогавашна Европа, и диспут, вече направен веднъж във Венеция. ТРИЕЗИЧИЕТО: При диспута във Венеция с привържениците на "триезичието", според които словото божие може да се проповядва само на три езика - еврейски, латински и гръцки, св. Константин -Кирил Философ изнася реч, в която защитава славянския език. Забележителни са за поколения наред неговите слова: "Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?" Блестящият полемичен дар на св. Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква Св. Марина е отслужела литургия на славянски език, а славянските книги осветени. При престоя си в Свещения град св.Константин-Кирил се разболява и на 14 февруари 869 г. умира. Неговият гроб в базиликата "Сан Клементе" е запазен и до наши дни и е място за поклонение на много българи, а също така на представители на други славянски народи. Св. Методий, ръкоположен от папата за архиепископ, се завръща с част от учениците си при пасомите си във Великоморавия. Надживявайки брат си с 16 години, той продължава делото си при все по тежки условия - заради нестихващите интриги на немския клир. Веднага след смъртта му в Моравия на 6 април 885 г. сподвижниците му са преследвани, арестувани, инквизирани и накрая прогонени от страната. Във Великоморавия славянската писменост и литургия са постепенно изместени от латинската. БЪЛГАРСКИЯТ ПРОЕКТ: Оцелелите ученици на двамата братя се насочват в 886 г. към приелата преди две десетилетия християнството България. Тук те са посрещнати с почести от нейния княз и кръстител св.Борис I. С неговата благословия и подкрепа в столицата Преслав, както и в югозападните й предели, в Македония, в Охрид, сподвижниците на солунските братя създават две големи книжовни и духовни школи. Така например изпратеният в Македония Св. Климент (ок. 838-916), за който се знае, че е българин по произход, обучава само за 7 години ... 3500 ученици! Така славянската писменост, старобългарският език и богослужение, след неуспеха на св. Методий и неговите ученици във Великоморавия, се развиват бурно и неудържимо в България. Оттук именно през следващите столетия те се разпространяват в Сърбия, Хърватско, Киевска Рус, Литва, Влашко, Молдова и др. Така България се я се утвърждава като цивилизационен фактор в Европа. В този смисъл делото на св. Константин-Кирил Философ оставя траен отпечатък не само върху християнската съдба на източна Европа. То се вписва в борбите за диоцез между Източната и Западната църква, и определя зоните на религиозните конфесии, които до днес бележат културните граници на континента. ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА: В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май (24 май - нов стил) 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).