Не само ние, шо беме под Гърция, а и тия, шо живеа под Сърбия, видеа много маки…Има македонци, шо не можат да го заборават той дух бугарцки, шо го имаа. Младината, коку и да лажат, сепак от дедото, от бабата, слуша. Тука говориме, има едно село Драчево, яс работе по строителството. Не е само болес, а и сега не можиш да намериш човек, шо не е бугарин. И младите. Не можиш да чуиш тамо збор против Бугаря. Тия са големи бугари сега, сваршено. Пак дебарчани, тия се големи бугарофили. Се мена времето, едно, друго и малко кьотек, се претопия. После минеш от Велес, у Велес беше първата гимназия българцка у Македоня. Ке заминиш нататак, Щип, Кочани, сички тия беа бугарцки, ама сега се примерия. На син ми кажвам :“ Ко живиш у една даржава, или мирувай, или зевай си чергата и бегай. Ама те мъчат, ама те газат, мъчи (мълчи), друго спасейне нема. Ако не и истърпиш тия, земи си чергата и бегай.“ Когато има пат, ке бегаш. У времето на Метакса дека ти пат да бегаш. Ние сме близо до границата, сърбите ке те върнат назад. Българцката граница далеку. Каде да отидиме? Нема каде. И така….И охричани се бугари, ама нема дека, нема дя. Кога работе у строителството, съти луйге у Македония и разбра коко тежат. Фашчай тука прес Куманово, Крива Паланка, Куманово цело, има и сарбомани натре. Крива Паланка, сетне кам юг, цело Велес, Битола, има и власи, тия се бугарофили. Мариово, макар шо не знаат гърцки, се гаркомани…Зафати от Битола, Ресен, Охрит, Струга, Дебар, дури до Кичево. Тетово до таму пак се бугарофили. Оттаму се пушваш до Куманово, тия се сарбофили. Яс и опита (питах) едни ученици от Скопцка Църна гора вие дома как говорите. На училишче скопцки, кажват, дома по наши. Въртат така на сърпцки. А и претопиа. Свикнаа сега така. Ама шо можиш да правиш у даржава!“
Говорът на село Арменово, „Български диалектни текстове от Егейска Македония“, Благой Шклифов, Екатерина Шклифова
Момчета от село Арменово, Леринско. Снимка от периода на Първата световна война.
