Каньонът „Деветте мили“ се намира дълбоко във високопланинската пустиня Юта, САЩ. Известен е като „най-дългата художествена галерия в света“, защото неговите 64 км. са изпълнени с десетки хиляди петроглифи и пиктограми на възраст няколко хиляди години. Болшинството от петрогрифите са вдълбани в скалита, но не липсват и оцветени.

Болшинството от тях са създадени от племена формиращи т.н. фремонтска култура в района, както и заселилото се по-късно индианско племе юта. За тях мястото е било свещено.

В противовес на обкръжаващите ги племена, които се характеризирали с номадски начин на живот, флемонтските племена водели отседнал живот – били земеделци, отглеждали царевица и тикви. Намерените керамични съдове навеждат учените на мисълта, че в традиционната кухня тогава е липсвал бобът, който се нуждаел от дълга кулинарна обработка. До 1930 г. в канона все още са могли да бъдат видяни древните напоителни системи, за съжаление изчезнали с времето. В близост до скалните изображения археолозите са открили скални жилища и зърнохранилища, макар че малка част от площта е проучена до днес.

16 век тук се заселват предците на индианското племе юта. В допълнение на древните скални рисунки юта също дават своя принос, като ги допълват в свой стил. Много от изображенията датирани в началото на XIX век са на индианци-юта яхнали коне. Независимо от голямото количество открити в околностите на каньона артефакти, отнасящи се до тяхното племе, отсъстват свидетелства за постоянни жилища или лагери.

Чрез това естествено платно коренното население е изразило любовта, интересите, бита си или общо казано – своята племенна история. Много от рисунките изобразяват сцени на лов. Има нарисувани птици, овце, гущери и бизони. Анализът на местоположението на ловните сцени показва, че обичайно местното население е ловувало в близост до устията на реките в каньоните.

Скалното изкуство на каньона с времето, особено днес, е изложено на риск. То е издълбано и рисувано главно върху плочи от изветрен пясъчник и по тази причина изображенията са податливи на ерозия, която пък се ускорява от допир й въздушния поток и промишления прах от транспортния промишлен и туристически трафик. Каньонът става основен транспортен коридор в региона през 1880-те години.

Откриването на огромни залежи на природен газ под платото Тавапатс засилва транспортния поток. За съжаление големите количества газови изпарения се явяват заплаха за скалното изкуство. В обществото протичат публични дискусии с цел да се намери разумен баланс между промишлените и културните интереси. Друга сериозна заплаха е вандализмът.