Другото много важно условие е да се забрави за какъвто и да е „македонкси jaзик“. Трябва да се каже ясно:
Македонски език не съществува. В РС Македония се говори на регионална норма на българския език. Тази норма се изписва на сърбизирана българска азбука, въведана през 1945 от югокомунистите.
И стигаме до новата история (тази след Освобождението на България, 1878). До 1944 в пределите на днешна България и РС Македония живее един и същи народ. Това са българи, разделени насилствено от военни договори (букурещки, ньойски). Тези, които ще отрекат този факт, ги съветвам да си пуснат кадри от посрещането на българската войска в Македония април 1941, да четат за кампанията на българската армия в Македония през 1915 по време на ПСВ, да прочетат книгата на французина Анри Пози – „Войната се завръща“ или най-простото да видят след Първата световна война колко жители на Македония идват като бежанци в стара България, за да се спасят от сръбските поробители.
Разбира се, че България трябва да подкрепя РС Македония за членството ѝ в ЕС, защото това ще отдалечи нашите братя отвъд Осогово от антибългарската линия Белград-Москва и ще бъде голяма геостратегическа крачка към София, НО това не трябва да става на всяка цена. Трябва да стане само и единствено с казване на истината.
