Един паралел, над който някой може да се присмее, а всъщност всеки българин има с какво да се гордее.
Нацистка Германия в края на Втората световна се предава безусловно и без преговори пред съюзниците.
Героично Брацигово в края на Априлското въстание преговаря с турския военачалник Хасан паша – представител на империята – като с равен.
Преговарящият от страна на въстаниците Милю Колев поставя две условия:
1. В Брацигово башибозук и черкезин да не влезе – Брацигово не признава тази паплач. Ще се предаде на законната власт, ако
2. Бъде запазен животът и честта/!/ на мъжете, жените и децата от цялото население, придошли в добре укрепеното Брацигово от седем околни села да се вардят.
Хасан паша приема тези две условия и поставя три насрещни:
1. Всичкото злато на всички в селото да му бъде предадено /така за миг работливите и спестовни брациговци обедняват до просешка тояга, което е в основата на по-сетнешното олевяване и пролетаризиране/.
2. Всичкото оръжие да бъде предадено на аскера /въстаниците обещават, но не изпълняват: в някои от ъгловите къщи на втория кат остават скрити мъже с най-добрите пушки с готовност да се бият до смърт, ако пашата не изпълни думата си/.
3. Баш комитите да бъдат предадени на аскера – така 31-годишният красавец Васил Петлешков застава на кладата между два огъня и предава живота си за свободата;
така храбрият Георги Търпоманов е накаран да изкопае гроба си, погребан е жив и безогледно е ръган с щикове до смърт;
така в нощта в местността Дренето вързани въстаници са живи сечени на парчета с ятаган.
Така е извикана националната свобода на България – с вяра, смелост и кръв!
Това пише и на паметника на скромния в живота и в смъртта Васил Петлешков /по името на осиновителя си и втори съпруг на майка му Ангел Петлешков, а по баща Велчев/:
“…Водеше ни надеждата, духът държеше, свободата победи!”
Това е България!
Една страна, която има достатъчно свои герои и достатъчно свои героични дати, които да я вдъхновяват.
Своето не даваме, чуждото не щем!
