В средата на 60-те години на ХХ век в Източна Европа Кока-Кола е напитка, обвита в тайнственост и митове. Историята на „Кока-Кола” за България обаче е много интересна. До този момент у нас, както и във всички държави от социалистическия лагер „продуктът на капитализма“ е представян от пропагандата като силно алкохолно питие, а вестниците ни пишат, че американските войници във Виетнам се търкалят пияни гушнали бутилки „Кока-Кола“.
През 1965 година обаче нещата малко се променят и най- накрая пътят на напитката е отворен и към България. Това става възможно благодарение на затоплянето на политическия климат у нас след Априлския пленум от 1956 г. и приетата в средата на 60-те Програма за икономическа реформа.
Най-голям принос за това Кока Кола да започне да се внася и у нас има Тончо Михайлов. Той е бил технолог в в поделението за безалкохолни напитки на българското предприятие „Тексим”. През 1963 година Тончо Михайлов започва работа в легендарния „Тексим“. Предприятието пуска на пазара оранжадата „Тексим”, чието производство се извършва на поточна линия. Машините , с които се работи се внасят от Франция. И така от София командироват Тончо Михайлов във Франция, на специализация в Париж, за да се запознае с работата и функционирането на машините. Изпращането му не е толкова лесно, защото ДС гледа на Михайлов като на „обект с буржоазно минало“. Всесилният тогава Георги Найденов обаче гарантира за него и му издават необходимия паспорт. Все пак вечерта преди тръгването го посещава офицер от ДС, който го инструктира как да се държи там.
И там започва взаимната история на Кока Кола и България. Михайлов си поръчва Fanta, по време на вечерята си в местно бистро и напитката страшно много му харесала. Той се поинтересувал малко повече и помолил да го свържат с фирмата, която я произвежда. Така той попада в местния клон на „Кока-Кола“. Кой да знае тогава, че и „Фанта“ е неин продукт.
В завода Тончо Михайлов се запознава с представителя на „Кока-Кола“ за Франция Александър Макински – руски княз, чието семейство емигрирало в Париж още през 1917 г. Двамата мъже много бързо се сприятеляват и князът сам предложил да посети България и да задвижи производството на Кока Кола там. След като Михайлов дава своето позволение и се свързват с посолството, Тончо сам се осъзнава, че е направил гаф, понеже няма правомощия да кани дори и обикновени работници.
Връщайки се в България, Михайлов е длъжен да даде подробен доклад за престоя си в Париж, в който обаче „забравя” да напише за уговорката с Макински, надявайки се, че цялата тази работа ще се размине. Не след дълго, обаче, от Париж се свързват с нашия завод и представителите на голямата американска компания искат да дойдат на посещение у нас. Тогава вече Михайлов признава пред шефа си Найденов, като му обяснява, че това е голям шанс за страната и за завода ни. Найденов се съгласява и урежда среща с Тодор Живков. Без да е пробвал дори глътна от напитката, Живков разрешава производството ѝ. Всички други ръководители на партията и държавата, разбира се, го подкрепят, без въобще да знаят за каква напитка става дума. Не след дълго тук пристигат представителите на „Кока-Кола“. Българите и западните им колеги започват работа по изготвянето на договора.
Договорът за внос на концентрата на Кока кола е сключен на 1 август 1965 г., а в края на същата година на пазара вече се появяват и първите бутилки. От Италия подаряват един милион празни бутилки. После сами започваме да произвеждаме бутилки в Трявна и в Пловдив. Капацитетът на производствената линия е 36 000 бутилки на час. Но в началото кока-кола се прави само един-два дни в седмицата. През останалото време се бутилира оранжада.
Със сключването на договора с „Кока Кола” България изпреварва всички страни от социалистическия лагер. Югославия остава с една- две години след нас, а Гърция дори цели 8 години по- късно започва да произвежда напитката. В още едно отношение родината ни се оказва пионер – тя е държавата, заради която за първи път в света запазената марка на „Кока-Кола“ се появява на азбука, различна от латиницата – кирилица. САЩ ни подарява лого , което да бъде на етикетите на бутилките и то е на кирилица. По времето на Социализма, само у нас името на марката е с различни букви.
И така в края на 1965 година започва производството. Първата фабрика за бутилиране у нас е в София, но не след дълго отварят врати още две- във Варна и в Пловдив. Дейността на Кока Кола у нас се е управлява от Франческо Кози, който е бил впечатлен от производствените процеси.
След едно официално посещение в Москва през 1969 г. Тодор Живков се връща и закрива „Тексим“, а собственика Георги Найденов е осъден на затвор в престъпления по служба. Производството на Кока Кола преминава към държавни предприятия и това се отразява негативно. Търсенето става все по-голямо, а производството остава все същото. Така „Кока-Кола“ се превръща в дефицитен продукт за българите. Тъй като България няма достатъчно валута да закупува концентрата, американците предлагат едно по- нестандартно решение, само и само да останат на пазара- бартер. В замяна на напитката страната ни започва да изнася ягодово сладко от пазарджишко и доматен концентрат и така до края на комунистическото управление в страната.
А чудите ли се защо в момента етикетите на бутилките на Кока Кола не са кирилица? През 1991 година компанията „Хеленик ботълинг” спечелва правото да бутилира и да прави дистрибуция на Кока Кола на нашата територия и тогава отпада и надписа на Кирилица.
Ето така една от най-предпочитаните напитки навлиза и на българския пазар и продължава да се търси с голям интерес и до ден днешен.
Източник: supermag.bg
