В древното село Маалула, Сирия, се намира православният манастир "Св. Текла" - най-старото християнско селище в света и последното място, където все още се говори арамейски език.
Името на селото - Маалюла, Маалула, Маалюля, на арамейски е ܡܥܠܐ  - в превод от арамейски език означава „вход“, идващо от географското разположение на ждрелото, което е на 1650 м надморска височина в планината. Маалюла е разположена сред пустиня. Преди да се стигне до селището, се вижда еднообразен пейзаж, осеян със скали. Тук населението е предимно християнско и за да се различават от мюсюлманите, хората си кръщават децата с европейски имена. Маалула се намира на 30 км от Сидная.
,,Мар Текла”(Св.Текла)- в превод от гръцки "Текла" означава "Слава на Бога".
Мястото е известно с преданието за първата християнска светица Текла - първомъченица и равноапостолна. На живота на св. Текла - ученичка на св. ап. Павел, са посветени множество църковни съчинения, които невинаги съвпадат напълно с написаното в Деяния на светите Апостоли, 13 и 14 глава.
Най-древното предание, намерено в Египет, от ІІ в. от Хр., гласи, че когато св. ап. Павел бил изгонен от Антиохия (интересно е, че авторът описва външността на апостола - среден на ръст, с къдрава коса, криви и къси крака, сини очи, дълги вежди и дълъг нос), се отправил към Икония (дн. в Турция), където отседнал при някой си Онеситор. В съседство живеела богата вдовица, чиято дъщеря Текла, докато стояла близо до отворения прозорец, чула думите на гостенина. Според гръцките закони на жените не се позволявало да присъстват на мъжките сбирки. Речта на ап. Павел й въздействала силно и тя нито хапнала, нито пила цели три дни. Годеникът на св. Текла се разгневил и настоял пред градските власти св. ап. Павел да бъде хвърлен в тъмница. Св. Текла обаче се добрала до тъмницата на св. ап. Павел (за целта подарила на пазача своето сребърно огледалце) и цяла нощ слушала апостолските слова. След този случай властите наредили св. ап. Павел да бъде прогонен от града, а св. Текла - изгорена. Силен дъжд с градушка потушил огъня и накарал стражите да се разпръснат.
Св. Текла тръгнала след св. ап. Павел за Антиохия, където в нея се влюбил управителят на града. Любовта му не била споделена от св. Текла и държавникът заповядал момичето да бъде хвърлено на дивите зверове. Те обаче, за голямо учудване на наблюдаващите зрелището, започнали да й лижат ръцете и легнали в краката й като котета. По-късно св. Текла се заселила в една пещера в Северна Сирия, където се отдала на молитви и изцелявала болни и недъгави.

Оттук идва и другото значение на името Маалула (вече от арабски език) - място, където идват болните. Местните лечители, като смятали, че силата на светицата да лекува се крие в нейната девственост, уговорили едни разбойници да я нападнат. Те я причакали в подножието на планината на едно място без изход. Но Господ отново се притекъл на помощ на св. Текла и разсякъл планината, като с това й дал възможност да избяга.
Местното предание малко се отличава от изложеното дотук. В него главен преследвач на св. Текла е нейният баща-езичник, а Бог разсича скалата, за да помогне на светицата да избяга от войниците, изпратени от баща й, които я преследвали. По-късно св. Текла се върнала на мястото, където станало чудото с планината и там се заселила в една пещера.
Манастирът „Мар Текла" („Св. Текла")
Съвременната сграда на женския манастир „Мар Текла" („Св. Текла") е построена през ХVIIІ в. Иначе манастирът „Св. Текла" датира от IV в. Той се намира в близост до мястото, където, както се смята, е била разположена пещерата на св. първомъченица и равноапостна Текла. Там тя е намерила покой и нейните мощи се посещават от много поклонници. Болните, на които е помогнала св. Текла, оставят своите фигурки, изобразяващи излекуваните им части от тялото. Стълбите на манастира са стръмни и дълги. За да влезе в него, човек се изкачва по безброй стъпала, докато стигне до върха, където има врата, разположена на тераса. Така най-горе в манастира се вижда, че от скалата, надвиснала над главите, капе вода. Някога обитателката й е пила оттук. Водата капе от тавана и пълни естествен каменен резервоар, напомнящ много на античен леген от мивка. Преданието гласи, че това са сълзите на св. Текла, които лекуват очни заболявания. Интересното е, че точно тук, на това сухо място, прокапва вода. На същата тераса е разположен параклис с мощите на светицата.
След като се слезе по стълбите на долната площадка, се стига до църква. Поради усойното следобедно време тя бе затворена, но явно от килиите, намиращи се отсреща, монахините бяха забелязали желанието да влезем и едно момиче на възраст 14-16 години ни отвори. В магазинчето на манастира се продават кръстчета с вградено св. миро, изтичащо от светицата. От терасите на манастира се вижда цялата Маалула. Зад манастира се намира тесен проход, оформен като каньон - Ал-Фаджж. По думите на хората това е пътят на бягството на св. Текла. На това място планината е сякаш разчупена от някаква могъща сила.

Манастирът „Мар Саркис" („Св. Сергий")
Манастирът „Мар Саркис" („Св. Сергий") се намира на връх с височина 1790 м, вляво от пещерата на манастира „Св. Текла". Това е мъжки манастир, който в момента се ремонтира, но не е затворен за посещения. Този манастир има един монах от САЩ, учещ се на православие и желаещ да го предаде в родината си. Тук, както и в повечето храмове на Сирия, е разрешено да се правят снимки. В магазинчето на светата обител се продават касети с информация за манастира на различни езици, включително и на български, които завършват с молитвата „Отче наш...", произнесена на староарамейски, така както я е казвал самият Иисус Христос. Староарамейският език по звучене може да се определи като доста близък до съвременния иврит и вероятно съвсем близък до староеврейския, чийто наследник днес е иврит - говоримият официален език в Израел. В магазинчето може да се намери и касета със запис на богослужебната литургия, водена на новоарамейски, на който се говори днес в Маалула. Този език е доста видоизменен в сравнение със старата си форма и е много сходен с арабски език. Богослужението не се различава от това, водено в нашите православни храмове.
Преданието за манастира „Мар Саркис" гласи, че римският легионер Саркис и брат му Бахус станали тайни последователи на християнската религия и отказали да принасят жертви на езическите богове. За наказание били измъчвани. Манастирът е построен на мястото на езически храм, чиито стени са били запазени, наскоро след 313 г., когато византийският император Константин Велики е обявил християнството за позволена религия. Така „Мар Саркис" е един от най-древните действащи манастири в света. Направените изследвания показват, че възрастта на дървените християнски укрития там е около 2 хил. години. От това време датира и дървената врата на манастира, снета и съхранена в специално помещение.
Някои икони, намиращи се в храма на светата обител, представляват интерес. Сред тях е иконата на Пресвета Богородица, която е копие на известната, нарисувана от св. ап. Лука и съхранявана в манастира „Пресвета Богородица" в Сидная. Има икони, които са нарисувани през 1813 г. от знаменития иконописец Михаил от о-в Крит специално за този храм. Те заемат централно място в иконостаса - 12-те апостоли, великомъчениците Саркис и Бахус, Иисус Христос и Богородица на трон. Има две икони от ХVІ в., отличаващи се по своя стил, които са дар от полския генерал Владислав Андерс, командвал полската армия в региона. Ген. Андерс е живял в Маалула през 1943 г. и е бил гост на манастира „Мар Саркис".

Църквата има два олтара с чашовидна форма. Тази форма на олтарите е била отменена в църквите от втората половина на ІV в., поради недопустимата прилика с атрибутите на езическите храмове. Тоест олтарите на „Мар Саркис" („Св. Сергий") в центъра на църквата и на „Пресвета Богородица" вляво са уникални.
По склоновете на скалата около Маалула са издълбани пещери на отшелници и гробници. Селището е придобило световната си известност с това, че жителите му до ден днешен говорят на арамейски език, осъвременен вариант на езика, на който е говорил Иисус Христос.
Жителите на Маалула, които са предимно християни, отбелязват шумно и весело празниците на своите светии, тъй като там има още пет манастира освен споменатите. Особено тържествено се честват дните на св. Текла (24 септември) и на св. Саркис и Бахуса (7 октомври). На 14 септември, на Въздвижение на св. Кръст Господен, селището се озарява от огньове и фойерверки. Най-големият огън се запалва в планината в памет на св. Константин и Елена, които в 325 г. в Йерусалим намерили св. Кръст Господен. Тогава за по-бързо съобщаване на радостната вест в Константинопол по върховете на хълмовете били запалени сигнални огньове.
Източник: „Църковен вестник", бр. 19/1997 г.