Май 1876 г. - масово избиване на мирното население в село Батак при потушаване на Априлското въстание - т.нар. Баташкото клане.
Това деяние е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни оценки, между 1400 и5000 души от селото са избити.
На снимката е Юджийн Скайлър - американски учен, писател, пътешественик-изследователи дипломат.
Скайлър като американски генерален консул в Цариград играе ключова роля в създаването на международно обществено мнение за османотурските зверства в България по време на Априлското въстание през 1876 г.
Скайлър пристига в Константинопол на 6 юли 1876 г. През април същата година в България е избухнало въстание срещу османците. Въстанието е жестоко потушено от отоманската армия, която извършва масови кланета на цивилни. Скайлър научава за кланетата от български студенти и американски преподаватели в „Роберт колеж“ в Константинопол.
Първите не съвсем конкретни репортажи за кланетата биват публикувани в британската преса на 6 май. Американци — преподаватели в „Роберт колеж“ – събират повече информация и я изпращат на британския пълномощен представител в Турция, без обаче от начинанието им да последва нещо. След това изпращат данните на кореспондентите на вестниците "Таймс" и "Дейли Нюз". "Дейли Нюз" публикува сведенията на 23 юни 1876 г. и това веднага вдига голям шум в Лондон. Зверствата в България биват обсъдени в Парламента на 26 юни, като опозиционната либерална партия настоява за пълно разследване. Консервативното правителство на премиер-министъра Бенджамин Дизраели се съгласява да разследва сведенията за кланетата.
Британското правителство възлага на Уолтър Баринг, втори секретар на тяхното посолство в Константинопол, да проведе разследването. Страхувайки се обаче от прикриване на истината, преподавателите от „Роберт колеж“ молят Хорас Мейнард – американския пълномощен представител в Турция – да проведе свое собствено разследване. Мейнард възлага тази задача на Скайлър.
Скайлър се приготвя да отпътува за България да проучи сведенията за извършени кланета. За отразяване на Сръбско-турската война в Константинопол пристига приятелят на Скайлър от Русия американският журналист Джанюариъс Макгахан. Скайлър го кани да го придружи при пътуването му до България.
Скайлър и Макгахан отпътуват за България на 23 юли. Към тях се присъединява кореспондентът на германския вестник „Кьолнише Цайтунг“ Шнайдер, както и княз Алексей Церетели - втори секретар на руското посолство в Константинопол. Те прекарват в България три седмици, документирайки зверствата, извършени в населени места в Южна България три месеца по-рано. След като посещава множество градове и села, Скайлър заявява в своя доклад до американския пълномощен министър в Турция Хорас Мейнард следното: "Много е трудно да бъде изчислен броят на българите, убити по време на неколкодневните безредици, но съм склонен да приема, че броят им в горепосочените от мен райони е около 15 000."
Скайлър дава ярко описание на това, което е видял в село Батак 3 месеца след извършването на клането:
"... Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи. Видяхме къща, чийто под бе бял от праха и овъглените кости на трийсет души, изгорени живи вътре. Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен, бидейки по-късно погребан на същото място. Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове. Видяхме яз на воденица, пълен с подути тела. Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души — висок няколко стъпки изпълващ ограденото място куп от ръце, крака и глави, подаващи се от камъните, които напразно са били нахвърляни върху им, за да ги скрият, а из цялото пространство се носеше ужасна смрад... След моето посещение управителят на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да ускори разложението на телата и да предотврати появата на епидемия... Ахмед Ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши...".

Официалният доклад на Скайлър, заедно с вестникарските репортажи на Макгахан предизвикват сензация в британската преса.
На 3 януари 1878 г. османското правителство настоява за отзоваването му: "За Високата порта оставането на г-н Скайлър като генерален консул е сериозна пречка за дипломатическите отношения и за администрирането на провинциите.”
На 29 май 1878 г. Скайлър е разследван от страна на Държавния департамент и се стига до заключението, че “неговите чувства и симпатии са силно антитурски” и “той значително е допринесъл за охлаждането на британските симпатии към борещата се с Русия Турция”, като дипломатът е укоряван за неговата “неоторизирана, извършена по собствена инициатива мисия в България”.
Дипломатът е отзован от Турция и е назначен на поста консул в Бърмингам, Англия.
Скайлър заема поста генерален консул в Кайро, Египет. Докато е в Египет, се разболява от малария и умира във Венеция на 16 юли 1890 г. на 50-годишна възраст.
Следващите редове са написани от Константин Величков :
„От Пловдивския затвор ни прехвърлиха в Одринската тъмница. При мен доведоха трима осъдени от Сливенската чета. Вероятно, заедно с другите сливенци, са били в Пловдив, отдето ги бяха докарали тук. Другарите им, единайсет души, били изкарани от тъмницата, за да идат на бесилката един ден преди нашето пристигане. Повечето са тръгнали юнашки, за да идат да претърпят последното си наказание. Само на едного му дозляло и паднал в несвяст, пред мисълта, че отива на смърт. Друг при тая сцена, поискал да повдигне духа на дружината и с глас висок, звучен запял бунтовна песен.
Целият затвор закънтял от юначните звукове и хиляди души затрептели от умиление за юнака, който с песен се прощава със живота.
Защо бяха оставили тези трима души, не ми е било възможно да узная. Съдбата, като че бе искала да стане това, за да може да ги спаси.
Те останаха тук още една нощ и на следующето утро ги изкараха от тука, за да ги карат със железницата. Било е предписано да ги обесят поотделно в Нова Загора, Ямбол и Сливен. По пътя пак така, постоянно плакали.
На Ново-Загорската станция случайно се намерил известният американски консул Скайлер, който се готвил чини ми се да тръгва занякъде. . Ново-Загорската полиция приела единият от затворниците, който е щял да бъде обесен в тоя град. Той е бил ако не се лъжа, най-младият от осъдените.
Скайлер взел нужните сведения и като отложил пътуването си се завърнал в Нова Загора, дето се отправил веднага при каймакамина и изискал от него да отложи обесването на осъдения додето се получи нова заповед от Цариград.
Каймакаминът се оказал безсилен да устои на настойчивите искания на американския консул, който беше изпълнил България с името си и се съгласил.
Още при него, Скайлер пратил телеграма до американското посолство в Цариград да ходатайства за помилване на осъдените.
На другия ден помилването дошло.
Малко приятели сме имали като Скайлера. Никой не е положил толкова ревност, колкото него, да се разкрият пред Европа турските зверства и да се разположи общественото мнение в полза на българската кауза.Малцина, обаче ще да знаят, на колко нещастници е облекчил участта , на колко майки е дал утеха. Той беше взел българското дело като една мисия в живота, на която се беше отдал с всичкия си ум, с всичката си воля и енергия.Как трябва да се е радвал тоя ден, когато е научил, че е спасил три живота и на три разтреперани майки е върнал децата им! Това е била една от най-хубавите награди, които е получил в съвестта си за положените трудове през тая страшна година.
Името му има право да стои между ония, които ние сме длъжни винаги да произнасяме с благодарност.
Бедствията, които постигнаха България, дадоха и в Европа и в Америка няколко гения, които и посветиха всичките си сили, за да я извлекат от робската и участ.
Един от тях е и той!
Заслугите на Скайлер са оценени от младата българска държава.
Председателят на Народното събрание, Антим I, праща телеграма на 7/20 април 1879г. до Скайлър
„По времето когато европейската дипломация опитваше със всякакви средства да прикрие страданията на Българската Нация следствие от турските жестокости извършени преди две години, чрез Вашия прочут доклад вие извадихте истината на светло и помогнахте да се поправи злото.
Свободната Българска Нация бърза да Ви благодари сърдечно за вашето велико дело и да Ви увери, че Вашето име ще заeма видно място в историята на Освобождението на нашата нация“.
Отговорът на Юджийн Скайлър е „Бих искал да благодаря на Народното събрание за високата оценка дадена на начина по който изпълнявах своите задължения при трудни обстоятелства и да изразя своите благопожелания за свобода, единство и благоденствие на българската нация на която винаги съм съчувствал.“