Най-близките роднини на Апостола при откриването на паметника му през октомври 1895г.

От дома на сестра си Яна Васил Левски поема пътя за Белград и за Първата българска легия. Подобно на своя брат и неговия събрат Миткалото, Яна разбира от билки и приготвя мехлеми. Дейност, която заедно с майка й и дъщеря й ще продължат и по време на Въстанието, и по време на войната.

Яна е единственото дете на Иван и Гина Кунчеви, което оставя поколение. През 1850 г. се омъжва за Андрей Начов – средно заможен търговец, който вапца платовете си при баща й. От брака им се раждат девет деца: Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо и Иван, Елена. През 1902 г. Яна получава удар, а през 1913 г. завършва земният й път. Тя дарява къщата и прилежащия й двор на Общината, за да бъде разширен площадът пред паметника на Васил Левски.

Най-големият син на Яна и Анрей Начови е Начо. Той се ражда през 1852 г., един от учредителите на родовия комитет (1885), съорганизатор на всенародна подписка за издигане на паметник на Апостола на българската свобода в столицата. Сключва брак с Магдалена, от която има един син – Андрей, напуснал този свят няколко месеца след раждането си. Начо умира през 1895 година.

През 1853 г. Яна ражда дъщеря си Тота, но тя живее само една година.

През 1857 г. идва третото дете – Гина (1857-1939). Гина намира своя другар в лицето на съратника на Левски – Христо Загорски, член на революционния комитет в Карлово. След Освобождението Загорски е държавен чиновник в София. От брака им се раждат двама синове и една дъщеря.

Четвъртото дете на Яна и Андрей Начови, Мария, е родена през 1860 година.

За нея карловци си спомнят, че едва дванадесетгодишна помага на вуйчо си Васил, като пренася, вързани под фустичката си, пълните му револвери от техния дом до дома на Неда Тачева, където по онова време е Левски. Малко преди да прекрачи прага на Нединия дом, единият револвер се изхлузва, пада на калдъръма и гръмва, Мария го грабва и се втурва към вуйчо си. Малката Мария също така рисува добре. По време на въстанието заедно със сестра си Гина помага на Мария Ганева при извезването на знамето на карловци, чийто лъв очертава още с вуйчо си. След Освобождението Мария се омъжва за Васил Платнарев – председател на Карловския революционен комитет, а по-късно околийски управител на града. От брака им се раждат пет деца: Ана, Иван, Иванка, Вера и Андрей.

София (1863-1941) е петото дете на Яна и Андрей. Тя също избира за свой другар в живота член на революционния комитет в Карлово – Никола Зидаров. След Освобождението той е висш държавен чиновник в София, а съпругата му е председател на женското дружество „Възпитание“ в родния й град. Имат три деца: Стефана, Елена и Ана.

Анка Зидарова /дъщеря на петото дете София/ оставя спомени, в които разказва за баба си Гина и за майка си. Ето част от тях: „Баба Гина с цялото семейство на дъщеря си не е престанала да работи за благото на народа. Приготовлявали са лекарства (сладки мехлеми, кърпи и други санитарни потреби) под ръководството на баба Гина и сестра й Гана Караиванова, по мъж Фъргова. Техни помощници са били Тина поп Христова и Ефросиния Цочева… Във време на войната децата (Гина, Мария и София) с учителката им Евгения калугерицата и двете й сестри Елена и Екатерина в деня на св. Харитина избягват от Карлово поради Страшното в града, за да се спасят и през Балкана пристигат в Търново. След избягването на децата баба Гина и баба Яна са били много измъчени, понеже се страхували дали са живи и да не са попаднали в турски ръце…“

Елена (1865-1867) е шестото дете в семейство Начови.

Христо и Иван, близнаците, родени през 1867 г., умират веднага след раждането си.

Елена (1871-1943) е последното дете на Яна и Андрей. Тя сключва брак с най-дългогодишния председател на родовия комитет Стефан Красев. Той е директор на Народната банка до 1916 г., а също така и на банка „Напредък“. От брака им се раждат пет деца: Петър, Екатерина, Донка, Андрей, Петко.

Така от деветте деца на Яна и Андрей Начови само Гина, София и Елена имат поколение.

Снимки: чрез Любомир Юруков, ползван текстови материал: www.vasil-levski.eu