Призивът "Свобода или смърт" е израз на несломимата вяра и упорство на един народ да извоюва правото сам да определя своето бъдеще.
Въстанието избухва на 20 април (1 май по нов стил) в Копривщица. То е потушено с много кръв и зверства, но става повод за първи път света да обърне внимание на България.
Чрез действията си самите българи предизвикват интереса на Великите сили. Френския писател и дипломат Барон Д‘Аврил точно формулира целта на въстанието и успехът, който постига – „Кланетата родиха това, което самият успех на въстанието не би създал: един български въпрос!“
През 1876-1877 година над 200 европейски вестници отпечатват статии, които разкриват кървавата драма на българския април. Руски, френски и американски журналисти, мисионери и посланици споделят разтърсващи сведения за видяното.
Дописникът на английския вестник „Дейли нюз“ и на американския „Ню Йорк Хералд“ Дженюариъс МАКГАХАН (1844–1878) обикаля Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура, Пловдив. Неговите сведения успяват да преобърнат мнението на министър-председателя Дизраели и британската дипломация, които подкрепят целостта на Османската империя и твърдят, че фактите относно зверствата на турците в България са силно преувеличени.
"Гледано от нашето място, Батак напомняше нещо сходно с развалините на Херкулан или Помпей - написал Макгахан. - Не беше оцелял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса от развалини, сред които се издигаше и достигаше до нас дълбок, оплакващ стон, подобен на оплакването, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше малката долина и се възнасяше във вой… Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата...".
Сонет за избиването на християните в България, Оскар УАЙЛД
… Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
В доклада за кланетата и зверствата в България от 10 август 1876 г. Юджийн СКАЙЛЕР, генерален консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул, пише:
„В Панагюрище много от жителите избягаха, но броят на убитите е около три хиляди, повечето от които жени и деца... На стари мъже избождали очите, а крайниците им били отсичани и така оставяни да умрат... Бременни жени били разпорвани и новородени бебета били разнасяни на байонетите на пушките, докато малките деца били заставяни да носят
кървавите главици на техните другарчета...“ .
17 август 1876 г., о. Капрера, Джузепе ГАРИБАЛДИ пише в свое писмо: „Батак беше с девет хиляди жители, сега са 1300. На седем хиляди човешки същества е изгаснал животът, но къде се намираме, не се ли свършват още завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището, на безчестното от всякакъв вид“.
Уилям ГЛАДСТОН в брошурите „Ужасите в България и източния въпрос“ и „Уроци по клане“, издадени в Лондон през 1876 г., пише:
„Извършените престъпления и злодеяния са в толкова огромни размери, за които няма пример в новата история. Те са толкова неизразими, гнусни, че езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид. Позор е, че такова дело е могло някога да се извърши“.
По повод Баташкото клане ТУРГЕНЕВ пише сатиричното стихотворение „Крикет в Уиндзор“:
„Кралица Виктория дами събра.
Тя гледа как пъргаво тичат,
играейки новата модна игра,
която крикет се нарича.
Видение някакво й се явитя вижда на тая поляна
не топки, а множество хорски глави
и всяка със кървава рана.(…)”.
Жестокостта на погрома на Априлското въстание предизвиква мощно протестно движение по цял свят. В защита на българите глас издигат едни от най-видните интелектуалци, политици и учени, сред които Виктор Юго, Достоевски, Чарлз Дарвин, Толстой, Менделеев, Константин Иречек. Канцлерът Ото фон Бисмарк заявява, че след зверствата, извършени в българските земи, за Османската империя няма място в Европа.
Следствие на този отглас е свиканата в Цариград посланическата конференция, на която се взема решението за последвалата Руско-турска война, която извежда България отново на политическата карта на Европа.