На 5 май(нов стил) 1876 г. на гара Карасуле, три заптиета качват насила във влака за Солун Стефана, 16 г. българка от Богданци, кааза Авретхисар, Солунско, за да бъде потурчена за ханъма на тахсилдарина от този край Емин ефенди. Служител на железницата разбира това и телеграфира на американския консул в Солун Периклис Хадзилазару за отвлечената за потурчване българска девойка. Американският консул, брат му Николаос и хаджи Минчо от Сяр, който поддържа връзки с руското консулство организират 150 човека, които посрещат влака в Солун. Виждайки ги, Стефана се развиква за помощ и опитва да избяга. Християните спасяват момичето от заптиетата похитители, а хаджи Минчо скъсва фереджето, под което я крият. Стефана е качена на чакащия на гарата файтон на американския консул Хадзилазару и отведена в дома му, където е американското консулство. На другия ден (6 май) тълпа мюсюлмани, организирани от кадията и ходжите, се събира пред конака и крещят валията да вземе българката и да я предаде, за да бъде официално потурчена за кадъна. Скоро тълпата нараства на повече от 5000 турци, които се отправят към Саатлъ джамия (Селим паша джамия) с викове да бъде отмъстено на гяурите, обидили мюсюлманската вяра и погазили честта на мюсюлманите. Сър Хенри Абът, британец, православен християнин и немски консул заедно с френския консул Жул Мулен (сн.1) отиват към джамията, за да обяснят на тълпата, че българката сама е поискала да отиде в американското консулство и не желае да бъде ислямизирана и потурчена. Озверелите мюсюлмани ги убиват с железни пръти, а труповете им са влачени по улиците и оплювани(сн.2), докато валията Рефет паша с войска разпръсква тълпата. Още същата вечер с телеграми е известен пълномощния министър на САЩ в Цариград, а доайенът на дипломатите, руският посланик граф Николай Игнатиев свиква в руското посолство спешно съвещание на посланиците на Франция, Германия, Великобритания, Австро-Унгария и Италия, поканен е и министъра на външните работи Решад паша. Великите сили нареждат на дипломатите да се уведоми ултимативно султан Абдул Азиз , че поради липсата на сигурност за живота на християнското население, на европейските поданици и останалите живи чуждестранни дипломатически представители, изпращат военноморски ескадри в Солун и ако в 8-дневен срок не бъдат изловени и наказани убийците на консулите, ще дебаркират войски, ще окупират Солун, за да издирят, арестуват и накажат убийците. Скоро ескадрите застават на рейд пред Солун(сн.3). Османското правителство изпълнява исканията. До Беяз куле на крайбрежната улица са обесени 12 турци, участници в убийствата(сн.4). Валията на Солун Рефет паша е уволнен, отговорни военни и полицейски ръководители са арестувани и осъдени. Ескадрата, блокирала Солун, е оттеглена. Европейската общественост е потресена от турското варварство, жертви на което е не само местното християнско население, но дори европейските дипломати. Печатът излиза с подробни описания на злодеянието и с гневни протести(сн.5). Турският историк Низаметин Назиф Тепеделенлиоглу пиши: „През кървавия май на 1876 г. в един от критичните дни, когато на Балканите бяха преследвани българските въстаници, в Солун стана едно неочаквано произшествие. Без никакво съмнение, това бе едно от събитията, изиграли най-голяма роля за свалянето на султан Абдул Азиз и за обявяването на Конституцията.“ Събитието намира отражение и в българското драматично изкуство. Гребенаровъ, Х. М. Размирието за Хубава Богданка. Убийството на Френския и Пруския консули въ Солунъ на 25-й Априлий 1876 год. Трагедия въ три дѣйствия. София, Издание и печатъ на Ив. К. Божиновъ.
