ЗА АЛЦЕК и… За смъртта на Кубрат и разпада на Велика България!
ЗА АЛЦЕК и…
Павел Дякон изрично съобщава, че българският дукс Алцек навлиза мирно в Италия [ЛИБИ, Т. І, с. 415]. А това означава, че той не идва с народа си по време на военните действия между ромеи и лангобарди. Теофан и Никифор също говорят за безпроблемно присъединяване на петия Кубратов син към „царството на християните” [ГИБИ, Т. ІІІ, с. 262, 295]. Явно Алцек заварва обстановка на примирие и започва преговори с крал Гримуалд (662–671). Кралят на лангобардите приема българите и ги изпраща при сина си Ромуалд в херцогство Беневент, като му поръчва да им предостави места за заселване. След установяването на българите в Беневент, дукс Алцек се отказва от титлата си и става гасталдий (gastaldius – управител на админ. обл.). От този момент нататък силите на лангобардите и българите са жизнено необходими за Империята. По-късно, непосредствено след предварителния VІ вселенски събор в Латеран през април 680 г., те преминават към римската църква. Дотогава са предимно ариани, сред които живеят ортодоксални християни и езичници, каквито се предполага, че са Алцековите българи. Политическата реалност в Италия през 60-те години на VІІ век се потвърждава и от археологическите проучвания. Позовавайки се на италианските археолози, Рашо Рашев споделя, че от общо 120 гроба в района на Вичене десет се свързват с присъствието на не германско население. Затова се съди най-вече по стремената с овална рамка (аварски тип) и полагането на цял кон в обща яма с мъртвия подобно на идентифицираните български гробове от средното Подунавие [Пра-бълг. през V-VІІІ, 2005., с. 173]. Въз основа на цялостния облик на некропола може да се заключи, че дошлите с Алцек са настанени в областта на Беневент, размесени с лангобарди. Следва да се направи опит за подреждане и датиране на събитията:
1.) Пристигането на българите в Италия е възможно едва след датата 5 юли 663 г., когато Констанс ІІ идва в Рим при сключено примирие с лангобардите, и преди похода на екзарха на Равена в началото на 669 г., т. е. в мирновременна обстановка. Установените възможни години се подкрепят и от проучванията на унгарските археолози, които датират пристигането на българите в Аварския хаганат през последната третина на VІІ в.
2.) Съобразно гореизложеното може задоволително да се определи и кончината на Кубрат. Тук трябва да се имат предвид изразите, които предшестват информацията за раздялата на братята. А именно: „малко време след неговата смърт” (Теофан); и другият: „след кратко време” (Никифор. Излиза, че владетелят на Велика България напуска света на живите преди фиксираната по-горе възможна дата на миграция – т.е. възможни са всички дни между 5 юли 663 г. и 15 септември 668 г., когато е смъртта на Констанс ІІ. За повече вж.: Хърст-Стойчев, Д. Размисли за Кубер и българите в Македония, Тракия и Мизия (VІІ – ІХ в.). – Рс. 2008.
