Предлагаме на вашето внимание един интересен материал, съхраняван в Държавен архив – Шумен. Това са спомените на Симеон Драганов за борбата с азиатския грип, върлувал в страната ни в миналото (ДА – Шумен, спомен № 30). Ето какво пише г-н Драганов: „През 1927 г. се появи и върлува почти цяла зима страшен азиатски грип, който взе много човешки жертви. И тогава се взеха много предпазни мерки и се сложи край на неговото страшно за времето поражение.”

ДА – Шумен, спомен № 30, л. 2

По това време Симеон Драганов е офицер – командир на нестроевия взвод и завеждащ продоволствието на Седма пехотна Преславска дружина в Шумен. Грипът е нападнал и повалил много войници, подофицери и офицери, както и други части на гарнизона – конница, артилерия, инженерни и трудови войски. Тогава полковият лекар – д-р Александър Жеков, се явява пред командира на дружината – подполковник Георги Марков и му долага: „Господин подполковник, оставете аз да лекувам дружината от грип. Лекарството е греян коняк със захар и черен пипер. Може и чиста сливова ракия. Дайте ми само поручик Драганов, а той – ракията от склада, захарта и черния пипер и в най-скоро време ще видите сами резултата.”
Още на същия ден започват да приготвят лекарството, като в големия казан за чай наливат по 2-3 кофи сливова ракия, 1-2 килограма захар и 200-300 грама черен пипер. Греяната ракия се раздавала на всяка рота, като всеки един войник получавал малка ракиена чашка гореща ракия.
Тук Симеон Драганов си спомня, че прилагането на предписанията на д-р Жеков не било толкова лесно – имало войници, които не пиели алкохол, други отказвали по религиозни причини, а имало и трети, които нарочно не искали да вземат от „лекарството”, за да могат „да се пишат на другия ден болни и да ги откарат в болницата и в лазарета”. Затова консумацията била задължителна и строго наблюдавана: „Чашка греенка, глътка по глътка, сутрин, обед и вечер”…

ДА – Шумен, спомен № 30, л. 2

„Резултатите действително бяха отлични” – спомня си С. Драганов. „Скоро в дружината духът се повиши. Ротите с песни преминаваха през Кушира (дн. пл. „Освобождение”) През това време другите части от гарнизона продължаваха да страдат от грип и дадоха ценни жертви. А гражданки и граждани, надникнали на прозорците си, се чудеха защо войниците маршируват и пеят „Велик е нашият войник”.

ДА – Шумен, спомен № 30, л. 2

По-късно, през 1945 г., по време на Втората световна война, С. Драганов командва 3-та дружина на 31-ви Силистренски полк. На бойното поле отново върлува грип и ето какво пише той: „На р. Драва врагът беше силен и коварен. Той бдеше и ни нападаше всеки ден…На негова помощ дойде грипът, също така силен и коварен. Още на 14-20 януари, поделенията ми от отряда заболяха масово от грип. Война, бой. Силен враг и жесток грип.”
И тогава той прилага опита от 1927 г. От конячната фабрика в гр. Вилан (Унгария), се снабдяват с бутилки, туби и варели с токайски коняк. И – „Бойци и командири се биха и се лекуваха, но не се поддадоха на страшния грип”.
Спомените си г-н Драганов пише през 1972 г., когато отново в страната върлува епидемия от грип. Той го изпраща и до редакцията на в. „Шуменска заря”, с молба „след надежно съвещание с компетентните лекари и управници в града, дайте гласност на тези ми действително добити резултати в борбата с грипа. Аз не се съмнявам, че нашите вещи и авторитетни лекари да не знаят и този начин на лекуване, чрез малко дозиран, но полезен алкохол”.

ДА – Шумен, спомен № 30, л. 1

И завършва със съвет: „Спомняйки си тези мои напрежения в мир и бран, аз моля читателите на горните редове да приложат и това лекуване срещу грипа. В същото време ги моля да не прекаляват с голямата доза от коняк и ракия, защото неминуемо ще получат обратни резултати.”.

ДА – Шумен, спомен № 30, л. 3

Източник: Държавен архив – Шумен