Здравейти съкпи сънародници. Казвам сё Варя Стафидова–Пилева. Съм бессарабска българска от българско село Кулевча. Нашите предци дошли от България в 1830 от село Кюлевча, Шуменски округ. Кулевча многу красиво и бъгато с трудолюбиви и талантлив хора коиту сохраниха майчиния ящик и культурата. Днес с семействотоми живея в град Черноморск( Ильичевск) и живёт 2500 българи. Имами българско дружество наричено 681 коту никуй път да не забравами куга Аспарух довели българи те на Бълкана. Се сбирами и пеям българска песни, танцувами хора и ръченици, готвям българска ястия. Имами в фейсбука группа. Всичко правыми коту да не загубям майчиния язик. Чуждинка съм в Моята България Отечество да имаш Съшто е лукария Вия прадядо нале сте искали, нале сте е допускали Че сте са врштати, Че сте са врштами Съштити съништа ния прегрштами. Къвта си запазихми в пуста чужбина Нале сни я българи Нале сни руднина
Оставих така нейното послание , защото вече цял месец нейните думи стоят в Чернови и не мога да започна . Контактите с бесарабските българи се оказаха доста емоционални . Любовта им към България лъха от всяко едно нещо , което правят . Моята мила Варя от Кулевча със сигурност вече си мисли , че съм я забравил , но може би и трудно ще ме разбере , че след това което ми написа на мен ми е много трудно За силно емоционален човек , като мен нейните думи те карат да плачеш . Да така е всеки път когато отворя на това , което копирах в гърлото напират буците на сълзите . Варечка е про-русофилски настроена , но е българка . В нея се оглежда цялата картина на общността на българите там .Едни са русофили , другите про- украински настроени , трети просто са хора .Чрез нея аз надникнах в българската общност в град Черноморск – някъде близо до Одеса . Общността ни там е успяла да се запази по дух и независимо от разваления български , на който ми пише още един път го казвам – това са българи .Каквито и да са , каквото и да изпитват и изповядват това са българи . Варя обича родния Черноморск , обича Одеса , но в сънищата и се носи там , откъдето са избягали нейните предци . Това те кара и напира в теб емоциите – родовата памет . Минали са хиляди години , но всички помнят откъде са и нито репресивния апарат на НКВД , нито смяната на държавите , в които са живели са успели да изтрият от паметта им кои са и откъде са дошли . Тази жилавост на българския дух е запазило нашите корени . Тази жилавост ни е запазила като народ , като нация , като държава . Преживели сме много – всички българи където и да сме . Нямали са възможност да учат езика както Варя , но не са забравили кои сме и откъде са дошли . Точно на това и това ми показа Варя Стафидова – Пилева от село Кулевча – ние сме българи каквото и да ни правят . Иначе какво – обикновенни хора както и ние от старите предели . Радват се на живота и искат мир и спокойствие Затова качих и поста за размириците в Одеса . Тогава нашата преса въобще не ги отрази , но тогава си спомням видеото ,което ми прати Саша Барон . Ясно се виждаха провокаторите , които не ги интересуваше , че ще умрат невинни хора , а трябваше да оправдаят парите , които им бяха дали . Тези , които загинаха в тези безредици бяха невинни хора , чиято вина беше , че са украинци или руснаци . Имаше ли смисъл и кой
може да отговори на този въпрос?
може да отговори на този въпрос?Разбирам Варя за жалейките , които е пуснала в профила си . Може би нейни приятели са загинали там – може би не знам , но съдбата на една обикновенна българка от Бесарабия е съдба на хилядите наши сънародници там , които в тези размирици искат не искат също вземат страна . Сега тази част на Украина е сравнително спокойна и дано е така занапред . Бъди щастлива Варя – ние от стара България не сме Ви забравили . Ние знаем , че сте част от нас и затова винаги ще бъдем с Вас
