Поп Харитон /Харитон Станчев Халачев/ - участник в Априлското въстание, войвода на чета, водела героични боеве в Дряновския манастир.
Роден е в Габрово между 1830 и 1835 г. След завършване на първоначалното училище в родния си град е учил чехларски занаят. Става послушник в Преображенския манастир край Търново. През 1860 г. става монах, а след това е ръкоположен за дякон и достига до йеромонах.
Революционният комитет в Дряново.
През 1870 г. Васил Левски посещава Дряново и създава революционен комитет в хана на Иван
Попянков. Председател на комитета е Радко Радославов. Той е главен учител по това време.
Членове са занаятчии, търговци, учители в Дряново. Както и игуменът на Дряновския манастир, тогава йеромонах Пахомий Стоянов.
Председател на Първи Търновски революционен окръг е Стефан Стамболов с главни помощници Георги Измирлиев и Христо Караминков. Последният е имал за задача да вдигне на бунт населението по долното течение на река Росица, западно от Търново. От тези села излиза и четата на поп Харитон и Бачо Киро, която наброява 192 души. Бачо Киро извежда 101 бунтовници от село Бяла черква. От Мусина тръгват 33 души, от Михалци 28, от Бичин - 14, а от Вишовград - шестима. От Русаля са двама, а от Ветренци - 5. След като тръгват към Балкана, от селата се присъединяват доброволци и общо стават 192 бунтовници. От всичките 192 души 80% от тях са били мъже до 30 години. 67% са били женени с деца. За войвода на четата е избран поп Харитон. Димитър Атанасов-Русчуклийчето е знаменосец. Важен член на военния съвет е Иван Стрелухов-Марангоза. Помощник и идеен ръководител на поп Харитон е Бачо Киро Петров. Родом е от село Бяла черква.
Деветдневната битка край Дряновския манастир.
На 29 април 1876 г. край Дряновския манастир четата е изненадана от редовна османска войска и башибозук, които заплашват да обкръжат дружината. Въстаниците се барикадират в манастира и се отбраняват в продължение на 9 дни до 7 май.
Четник ослепява поп Харитон по невнимание
В една от стаите на манастира поп Харитон и още двама от въстаниците правят фишеци от барут. В това време влиза един въстаник, за да съобщи, че от дряновските чорбаджии е пристигнало писмо да се предадат въстаниците и да се спаси манастирът. Той е бил с цигара и по някаква нелепа случайност възпламенява барута. При експлозията поп Харитон е ослепен и почти смъртоносно ранен, както и другите бунтовниците, с които са правили фишеци. За нов водач на четата е избран дотогавашният военен ръководител Петър Пармаков. Учил в руско военно училище и бил на руска служба. Връща се в България да вземе участие в боевете в Априлското възстание.
Взето е решение четниците да се разделят на три групи и да се опитат да пробият османския обръч.
В последния ден от битката поп Харитон се прощава с другарите си с думите: "Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както мога". Така намира смъртта си прободен от множество вражески щикове.
Петър Пармаков се сражава с част от бунтовниците в местността Манастирското лозе. Не успяват да пробият обсадата. Връщат се и в манастирския двор ги чака редовна османска войска. От всичките 192-ма въстаници 145 загиват. До Освобождението остават живи само 47 души.
