Конфликтите в Близкия изток, често и доста едностранчиво, се представят като "религиозни войни". И все пак налице са много и дълги исторически епохи, в които евреи и мюсюлмани са живеели спокойно заедно - както в Ориента, така и на Запад - което показва, че тази гледна точка не е съвсем вярна. Примерите за това мирно съвместно съществуване, дори взаимопомощ, обаче са много по-малко известни от тези примери, които уж потвърждават вечния сблъсък на културите.
Имам Бенгабрит
По време на Втората световна война джамията в Париж спасява стотици евреи. Нейният имам (Si Kaddur Benghabrit, 1868–1954) организира убежище за евреите и издаване на фалшиви мюсюлмански свидетелства за раждане.
Бенгабрит, роден в Алжир, малко след като тази страна става територия на Франция, и умира в годината на избухването на войната за независимост, през целия си живот се стреми да улесни интеграцията на френската и арабската култура. Негово дело е и Парижската джамия, която е открита в памет за мюсюлманските войници, воювали за Франция в Първата световна война, като членове на колониалните спомагателни войски.
Именно тази джамия, в периода на окупацията на Париж, се превръща в убежище за десетки евреи и членове на Съпротивата, криещи се от полицията на Гестапо и тази на режима на Виши. Гестапо често организирало улични хайки, търсейки обрязани мъже, но в Париж имало много мюсюлмани, така че се налагало да търси информация за родословието на задържаните от Бенгабрит - като мюфтия на централната парижка джамия, той е бил един от най-влиятелните мюсюлмани в Европа.
Бенгабрит отговорял положително на всички запитвания - да, мюсюлманин - след което въвеждал името на човека в списъка с подопечните му мюсюлмани. Един ден Салим Халали, алжирски евреин /+2005 г./, който станал доста известен певец в Париж, се обърнал към него за помощ: не желаейки да поема рискове, той помолил Бенгабрит да му даде документ, потвърждаващ, че е мюсюлманин, без да чака Гестапо да прояви интерес. Бенгабрит издал документа и за по-голяма достоверност, нанесъл името на дядото на Халали върху немаркиран надгробен камък в джамията.
От този момент евреите започнали да се обръщат към Бенгабрит за помощ, а той с риск за себе си и другите мюсюлмани, започнал да издава десетки свидетелства на евреи от Париж и от Северна Африка, документи за арабски произход и дори криел членове на френската Съпротива в мазето на джамията. Бенгабрит унищожавал доказателства за своята дейност, така че точният брой на спасените от не е известен. Според различни оценки той варира от 500 до 1500 души.
Това не е уникален, не е изолиран случай. В статия за Холокоста, публикувана в англоезичния вестник на полуострова Катар, изпълнителният директор на Вашингтонския институт за близкоизточна политика Робърт Сатлоф цитира някои интересни факти за това как арабите помагали на евреите да избягат от нацистите по време на Втората световна война. Той пише: „Арабите поканиха евреите в домовете си, пазеха ценностите им, така че германците да не могат да ги конфискуват. Те споделиха с евреите оскъдната храна, която те самите имаха, и предупредждаваха лидерите на еврейските общности за предстоящите нападения на есесовците. Султанът на Мароко и бея на Тунис оказваха не само морална подкрепа, но и практическа помощ на своите еврейски поданици". Според Яков Зриви, от малкия град Сфакс в Тунис - „арабите охраняваха евреите“.
От хълмовете, разположени западно от град Тунис, 60 еврейски затворници избягали от трудовия лагер, собственост на силите на Оста. Почукали на вратата на фермера Си Али Саккат, който смело ги криел, до идването на съюзническите сили ...
Ирански евреи като арийци
Друг мъж, който поема подобно големи рискове в Париж, по време на Втората световна война, е Абдул Хюсеин Сардари. По това време той е бил ръководител на иранското консулство в Париж и успява да спаси около 2000 ирански евреи, живеещи тогава във Франция. Тъй като нацистите считали иранците за арийци, а Сардари, обръщайки нацистката пропаганда в своя полза,твърдял, че иранските евреи по принцип също са арийци. За съжаление смелите дела на Сардари са забравени не само в Европа, но и в Ислямска република Иран.
Случаите на Бенгабрит и Сардари напомнят този на Оскар Шиндлер, който и спасил повече от хиляда евреи чрез своите героични действия. Шиндлер стана герой в блестящ филм, който получи множество награди, но беше отличен и за своите дела след войната - носител е на германския Федерален кръст за заслуги. Освен това името му е отбелязано в паметника на Холокоста в Йерусалим. За разлика от него имената на Си Кадур Бенгабрит и Абдул Хюсеин Сардари почти не са известни на никого. Историческото съзнание често отразява актуалните политически настроения. С изострянето на конфликтите в Близкия изток и след ислямската революция в Иран, подобни мюсюлмански спасители на евреи са почти напълно забравени.
