Булгарският произход е нашата същност и чест, както и основата на нашата гордост.
12: 18, 29 септември 2018 / с15557Ризаитдин Фахретдинов
Борбата на идеите на т.нар.“ булгаристи „и“ татаристи “ преди малко повече от век беше едва ли не по-яростна от днес. В това отношение ще бъде интересно да се запознаете с някои от мислите на просветителя Ризаитдин Фахретдинов.
Булгарският произход е нашата същност и чест, както и основата на нашата гордост.
От редактора. По време на обучението си в историческия факултет многократно съм се сблъсквал с проблема „булгарско наследство“ в историографията. Още през 80-те години учените от Чувашия и Татарстан са в остър научен спор за наследяването на историята на Великия Булгар. Някои археолози доказват, че повечето паметници на Волжка България се намират в Татарстан, а лингвистите им отговарят, че чувашкият език е по-близо до булгарския, отколкото татарския.
Ситуацията се промени през 90-те години, когато Казан успяда дръпне еднолично златоординското наследство. Привържениците на булгарската теория в съседната република отидоха на заден план и се считат за почти маргинали.
За националност (нация)
По време на първото си пребиваване в Уфа написах във вестник „Терджиман“ няколко статии за нашата националност. Същността на моите статии се състоеше в това, че ние сме представители на тюркската нация и че ние не сме татари.
Повече от десет години не съм сътрудничил на печата. Ще бъда по-точен, ако кажа, че не само Вестник „Терджиман“, но дори вестник“ Вакит “ не съм виждал. Не знам какво впечатление са оставили думите ми в читателите на вестник „Терджиман“. Днес не помня нищо от това. Дори не помня годината и датата на публикуване. Спомням си само, че думите: „Ние не сме татари, а тюрки“, изглежда за първи път прозвуча в печат от устата ми. В началото дори собственикът на вестник „Терджиман“ Исмаил бей беше на страната на името“татари“.
Днес, преглеждайки документите, неочаквано се натъкнах на един от номерата на вестник „Терджиман“ (17 юни 1913 г., брой 145). В ръцете си видях в нея статия, озаглавена „Milliәtne belmәk“ („Знайте националността“) за нашия тюркски произход. Статията е дълга, вероятно написана от самия Исмаил Гаспрински. Прочетох я като читател, който получи нов вестник. Може би съм запазил този вестник точно заради тази статия. Тази дълга статия не мога да я пренапиша напълно тук. Въпреки това тя съдържа някои много важни предложения. Не мога да ги оставя без внимание. Така че реших да извадя извадките тук избирателно. В статията има такива предложения:
Г-н Ханделбари батал, който е привърженик на името „татар“, защитава това име в списание „Мектеп“, публикувано в Казан. Други народи са дали името „татари“ на българските тюрки , но самите те не приемат този етноним. И въпреки че смятат, че това е обида, г-н Батал настоява за приемането на името „татар“.
Ако по християнското летоброене се намираме в ХХ век, а в националния календар в тринадесети век, обаче, от една страна, „образование“, а от друга страна неграмотността и сляпо подражание на нашите „интелектуалци и специалисти“ за нас е най-голямото постижение.
Името „татари“ ни беше дадено от старите московски учени , които не знаеха за историята и етнографията. От руснаците до французите всички ни наричаха „татари“. А сега Г-н Батал приема това име. Всъщност ние сме длъжни да не приемаме тази грешка, а да я поправим. Добре е, че руснаците ни нарекоха „татари“, а ако ни бяха нарекли „чьортове“, сега хора като Г-н Батал днес щяха да защитават „ние не сме тюрки, а дяволи“.
Ако Г-н Ханделбари Батал не харесваше името „татари“, тогава „очаквано“ (народна съвест)“ нямаше да приеме грешното име, дадено от другите.
Г-н Батал казва: „Кримският татарин Исмаил – бей Гаспрински, който е истински потомък на татарите от Златната орда, започна гръмогласно да казва: „Ние не сме татари, а тюрки“.
Точно така. Защото турците с 5000 годишна история няма да приемат погрешното 500-годишно име „татар“.
Родината на нашите предци са долините, горите и степите на Алтън тау (Алтайските планини – ?) и Централна Азия. Съседите им в цивилизацията са китайци. В техните древни истории се съдържат сведения за тюрките (тукю). Тук няма дума нито за името, нито за произхода на „татарите“.
В древните ирански истории, дори в легендите има сведения за тюрките, Туран и Туркестан, в тях няма нищо за името и делата на татарите. Византийските истории съобщават за тюркския Каган, посолствата, изпратени в Туркестан, но не говорят за татарския хан или Татарстан. Арабските историци разказват за „тюрките“ и „атраците“, но не знаят за татарите. Нашият най-стар историк Абулгази Бахадир хан нарече историческото си есе „Шежере-и тюрк“, а не „шежере-и татарите“.
От древни времена са известни „уйгурски тюрки“, „тюркски надписи“, „тюркски писания“, „тюркски букви“, но не и „татарски“. Защото „татар“ не е.
Световните истории, географията разказват за Арабия, Афганистан, Туркестан, Тюрк юрду, но не казват „Татар юрду“. Защото в света няма татари и Татарстан.
Въпреки че се съобщава за съществуването на малко племе „татари“ сред монголската нация, те обаче са забравени поради факта, че те не играят особена роля в историята и цивилизацията и освен това са изчезнали по времето на хан Батий. Затова ни оставя на недоумение, че турците се опитват с всички сили да назоват името на дивото и неизвестно племе.
Днес научно е признато, че българите, известни във Византия („страната на Рум“), са поволжките българи, които са се пославянчили след преселението.
„Yyuanych“ („утеха“), глава 41
Кои сме ние?
(Извлечено от личното писмо на Г-н Валиул Ануари, написано от нас от град Зайсан).
Уважаеми господине! Надявайки се на прошка, се обръщам към вас с много важен за мен проблем. Този проблем е свързан с нашата идентичност. Нашият народ, по мое мнение, е булгарски тюрки. Булгарските тюрки са били в своето време цивилизована, развита, богата нация, имаща държава. Благодарение на политиката и търговията те са били известни на византийците, иранците, хорезмийците и туркестанците. Те често са били атакувани от дивите народи, привлечени от прекомерното им богатство. Това им донесе много скръб и разрушения. В резултат на това държавата им беше унищожена
Вярно е, че тяхната държава е унищожена. Самите те обаче не са изчезнали. Те твърдо и твърдо са запазили своята нация и вяра. Те и днес са и продължават да съществуват в предишното си състояние, продължават да живеят, запазвайки своята националност и вяра.
Днес всички народи, наричани Казански татари , мишари и башкири, са булгарски тюрки. Да ги наречем татари е голяма грешка, измислена от неграмотни хора.
Булгарският произход е нашата същност и чест, както и основата на нашата гордост. Защо издигаме див татарски народ?
Народите, които се наричат татари, всъщност не са татари, а монголци. За българите не е имало полза от чингизидите, те не са им дали нищо, а не само не са дали, а са унищожили културата, живота и търговията на булгарските тюрки, а самите те са пленени. Горчивината от убийствата и жестокостите им е много силна. Разрушаването на град Булгар е паметник, напомнящ за жестокостта на чингизидите. В Булгарската държава освен унищожение и унищожение не са останали никакви следи от чингизидите. Като цяло е известно, че те нямат склонност към цивилизованост.
Напоследък нашите младежи по някаква причина започнаха да се наричат татари. Има причина, поради която руснаците наричат булгарските тюрки татари. Въпреки това, не е известно по каква причина нашите младежи започнаха да се наричат татари.
(Тези мисли на Г-н Валиула са в съзвучие с нашите дългогодишни мисли, дори вярвания. Въпреки това, след като видях, че в последно време, след предоставяне на всички права и свободи, нашите младежи се превърнали татари защото сляпо вярват на тези унищожили всички религиозни училища, които са унищожавали учени и личности, и дори са хвърляли в снега малки деца, да ги остави без парче хляб, или са ги изпращали на тежък труд, хулят нашия пророк, на Свещения Коран, и дори и бога, и са станали атеисти, тогава аз вярвах, че този народ е татарами. – Ризаитдин Фахретдинов).
По това време чингизидите бяха за нашите предци и за цялата ни нация истински ходещ бич. Те потискаха не само нас, но и туркестанските тюрки, иранците и дори арабите. Но арабите и иранците не са приели за себе си фалшивото и погрешно название на чингизидите „татари“, те са оставили предишните си имена и продължават да се наричат така. Защо само ние трябва да приемем това фалшиво име?
Зайсан. Валиула Ануари. 20 декември 1917 г.
„Yyuanych“ („утеха“), глава 44
