ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК

Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420) е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413 – 1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа, извършена от Евтимий Търновски.

Роден е в Търново ок. 1365 г. в знатното болярско семейство Цамблак. Ученик е на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. В похвалното слово за Евтимий, Григорий пише:

Григорий Цамблак е българин по рождение, както и предшествениците му в Киев – Йоан I (1004 – 1038 г.) и Киприан Цамблак (1376–1406 г.), на който е много вероятно да е племенник. Григорий Цамблак нарича Киприан „брат на нашия отец“ в похвалното си надгробно слово за митрополит Киприан, написано в Киев в 1409 г., под което най-често се разбира, че Киприан е бил негов чичо, а не негов духовен отец. Но текстът може да има предвид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия „отец“ на всички български монаси.

Около 1390 г. Григорий Цамблак живее в Цариград, където се замонашва. Пребивава и на Атон. После е при духовенството на Цариградския патриарх, а по-после става игумен на Дечанския манастир в Косово. След това е игумен на Плинаирския (Пантократор) манастир в Цариград, а между 1401 и 1406 г. е презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със столица Сучава – в манастира „Св. Пантократор“ (Нямцул). Там той написва Житие на Йоан Нови Сучавски по поръка на молдовския господар Александър Добри. С това той слага началото на литература с румънска тематика и налага в Румъния българския език като книжовен.

Малко преди смъртта си (1406 г.) митрополит Киприан го извиква в Русия, възможно за помощ при споровете между Литовското и Московското княжества. На път за Москва, Григорий научава за смъртта на Киприан и остава в Литовското княжество (Киев тогава е в неговите граници), където в 1413 или 1414 г. с поддръжката на княз Витовт е ръкоположен за Литовски митрополит. (Бил е в Москва едва през 1409 г.) Цариградският патриарх не е съгласен с назначението и го лишава от свещенически сан. През 1415 г. по желание на Витовт е хиротонисан от западно-руските епископи без съгласието на патриарха. Поради разположението на западната църква, той си спечелва анатемата на Цариградския патриарх, а и отлъчване от Москва.

Участва в големия римокатолически събор в Констанц в Германия през 1418 г. – едновременно с посланиците на византийския император. Там е приет тържествено от бъдещия император на Свещената римска империя и крал от Унгария, както и от папата, но унията с Рим е отхвърлена. За преговорите е бил съпроводен от 300 души свещеници и епископи. Според едни източници той закъснява за преговорите и умира през 1419 г., а според други – пристигнал и държал бележита реч на латински пред крал Сигизмунд и папа Мартин V. Папата го приема на тържествена аудиенция. Григорий Цамблак произнася на съборяните друга реч, с която им предлагал да се сближат и да почнат да се обясняват по братски по църковни въпроси, а не по „фарисейски“.

Отношението на Москва към Григорий Цамблак е двояко. Тъй като той стои на страната на княз Витовт в спора с московския митрополит Фотий, срещу него са отправяни обвинения в разкол, че е прикрит папист и други. От своя страна Григорий пише на Цариградския патриарх, след като е избран на събора в Новогрудек за Киевски митрополит, по повод на Киевските митрополити, дошли от Москва:

Според летописите на Нямцулския манастир Григорий (Цамблак?) е починал там на 86-годишна възраст. Погребан е в притвора на съборната Намцулска църква. Тук се смесва нашият писател с местен духовник на име Григорий, който е живял по-късно от него.

Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски), с когото се запознава в 1401 г. в Белгород (турски Акерман), тогава Молдова (днес Белгород Днестровски, Украйна).

Като митрополит на Киев пише „Стих на целование“ за празника „Успение Богородично“, наричан често и накратко „Цамблак“ – възможно е, да е по случай въздигането на съборната църква на Киево-Печерския манастир, основана от Теодосий Печерски през 11 век. Известни са негови автографи и преписи на служебник, требник и др. Въвежда в южна и западна Русия т.нар. „болгарский распев“, който скоро става популярен и в североизточна Русия. Участва дейно в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции от 16–17 в. на неговите произведения.

• „Житие на Йоан Сучавски“ („Мъчение на Йоан Сучавски“) – писано през 1402 г. в Сучава, Молдова.
• „Житие на Стефан Дечански“ – писано в периода 1407 – 1408 г. в Дечанския манастир.
• „Разказ за пренасяне мощите на света Петка от Търново във Видин и Сърбия“ – 1407 – 1408 г., Дечанския манастир. Съдържа сведения за българската история.
• „Похвално слово за митрополит Киприан“ – писано в 1409 г.
• sv patr Evtimij Camblak.htm|„Похвално слово за патриарх Евтимий“ – съдържа ценни сведения за живота на Евтимий Търновски. Описана е обсадата и превземането на Търново през 1393 г., избиването на 110 български велможи и легендата за вкаменяването ръката на палача, преди екзекуцията на Евтимий.
• „Книга Григория Цамблака“ – 18 слова, посветени на празници в православния календар. Това е единственият сборник на средновековен славянски писател, съставен единствено от негови произведения. В различните преписи броят на словата варира от 17 до 21. В повечето случаи са 18, подредени според датите на християнските празници, на които са посветени:

1. „Слово за божествените тайни“ (20 декември)
2. „Слово за усопшете“ (в събота месопустная)
3. „Слово за иноческия живот“ (в неделя на сиропустната седмица)
4. „Похвално слово за преподобните отци“ (в събота сиропустна)
5. „Похвално слово за светите 40 мъченици“ (9 март)
6. „Слово за Връбница“
7. „Слово за Велики четвъртък“
8. „Слово за Велики петък“
9. „Слово за Възкресение“
10. „Слово за Рождество на Йоан Предтеча“ (24 юни)
11. „Похвално слово за апостолите Петър и Павел“ (29 юни)
12. „Похвално слово за пророк Илия“ (20 юли)
13. „Слово за преображение“ (6 август)
14. „Слово за Успение“ (15 август)
15. „Слово за обезглавяване на Йоан Предтеча“ (29 август)
16. „Слово за Рождество Богородично“ (8 септември)
17. „Слово за въздвижение на кръста“ (14 септември)
18. „Похвално слово за свети Димитър“ (26 октомври)

• Приписва му се и проповедта „Похвално слово за великомъченик Георги“.

Литературният стил на Григорий Цамблак се отличава с приповдигнат тон и многословие. Иречек отбелязва, че в това отношение е ненадминат в българската литература.

Григорий Цамблак е възпитаник на Търновската книжовна школа. Нейните традиции той пренася в други славянски литератури, които обогатява със съчиненията си: проповедите и словата – в руската, житията – в сръбската. Дали творчеството му трябва да се причислява към румънската литература е спорно, защото Цамблак пише създадените в Сучава произведения на български език.

В славянската литература от XV век Григорий Цамблак е най-известния писател. В Никоновската летопис при 1419 г., като важно събитие е написано:

Смята се, че покрай другото Григорий Цамблак внася през Украйна в Русия почитта към света Петка Българска. Там въвежда и българския църковен напев. ^[1]

Източници

Издания

Давидов, А., Г. Данчев, Н. Дончева-Панайотова. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. С., 1983.

• Бояджиев, А. Григорий Цамблак. Слово за Връбница. С., 2005.
• Григорий Цамблак. Избрани съчинения. Съст. Донка Петканова. С., 2010.

Литература

• Болъшая энциклопедия под ред. С. Н. Южакова. Т. 7. СПб., 1905, с. 588.
• История на България. Т. 4. С. 1983, с. 270.
• Мечев, К. Григорий Цамблак. С., 1969.
• Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983.
• Търновска книжовна школа. Т. 3. Григорий Цамблак. Живот и творчество. С., 1984.
• Thomson, F. J. Gregory Tsamblak: The Man and The Myths. – Slavica Gandensia, 25, 1998, 5 – 149.
• Кенанов, Д. Озареният Григорий Цамблак. По материали от вилнюските ръкописни и старопечатни сбирки. Велико Търново, 2000.
• Дончева-Панайотова, Н. Григорий Цамблак и българските литературни традиции в Източна Европа XV-XVII в. Велико Търново, 2004.
• Юрий К. Бегунов. Творческое наследие Григория Цамблака. Велико Търново, 2005.
• Рашева, И. Битката при Велбъжд през 1330 г. в „Житие на Стефан Дечански“ на Григорий Цамблак. „Победеният победител“ Михаил Шишман. – Известия на Исторически музей Кюстендил, ХVІ, 2010, 53 – 58.