• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
Advertisement
  • Нчало
  • България
  • Македония
  • Света
  • ВМРО
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
No Result
View All Result
  • Нчало
  • България
  • Македония
  • Света
  • ВМРО
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК

Петко Русанов by Петко Русанов
май 2, 2020
in България
0
ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК
34
SHARES
25
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420) е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413 – 1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа, извършена от Евтимий Търновски.

Роден е в Търново ок. 1365 г. в знатното болярско семейство Цамблак. Ученик е на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. В похвалното слово за Евтимий, Григорий пише:

„ „Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите … и на тях стана учител по благочестие.“ “

Григорий Цамблак е българин по рождение, както и предшествениците му в Киев – Йоан I (1004 – 1038 г.) и Киприан Цамблак (1376–1406 г.), на който е много вероятно да е племенник. Григорий Цамблак нарича Киприан „брат на нашия отец“ в похвалното си надгробно слово за митрополит Киприан, написано в Киев в 1409 г., под което най-често се разбира, че Киприан е бил негов чичо, а не негов духовен отец. Но текстът може да има предвид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия „отец“ на всички български монаси.

Около 1390 г. Григорий Цамблак живее в Цариград, където се замонашва. Пребивава и на Атон. После е при духовенството на Цариградския патриарх, а по-после става игумен на Дечанския манастир в Косово. След това е игумен на Плинаирския (Пантократор) манастир в Цариград, а между 1401 и 1406 г. е презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със столица Сучава – в манастира „Св. Пантократор“ (Нямцул). Там той написва Житие на Йоан Нови Сучавски по поръка на молдовския господар Александър Добри. С това той слага началото на литература с румънска тематика и налага в Румъния българския език като книжовен.

Малко преди смъртта си (1406 г.) митрополит Киприан го извиква в Русия, възможно за помощ при споровете между Литовското и Московското княжества. На път за Москва, Григорий научава за смъртта на Киприан и остава в Литовското княжество (Киев тогава е в неговите граници), където в 1413 или 1414 г. с поддръжката на княз Витовт е ръкоположен за Литовски митрополит. (Бил е в Москва едва през 1409 г.) Цариградският патриарх не е съгласен с назначението и го лишава от свещенически сан. През 1415 г. по желание на Витовт е хиротонисан от западно-руските епископи без съгласието на патриарха. Поради разположението на западната църква, той си спечелва анатемата на Цариградския патриарх, а и отлъчване от Москва.

Участва в големия римокатолически събор в Констанц в Германия през 1418 г. – едновременно с посланиците на византийския император. Там е приет тържествено от бъдещия император на Свещената римска империя и крал от Унгария, както и от папата, но унията с Рим е отхвърлена. За преговорите е бил съпроводен от 300 души свещеници и епископи. Според едни източници той закъснява за преговорите и умира през 1419 г., а според други – пристигнал и държал бележита реч на латински пред крал Сигизмунд и папа Мартин V. Папата го приема на тържествена аудиенция. Григорий Цамблак произнася на съборяните друга реч, с която им предлагал да се сближат и да почнат да се обясняват по братски по църковни въпроси, а не по „фарисейски“.

Отношението на Москва към Григорий Цамблак е двояко. Тъй като той стои на страната на княз Витовт в спора с московския митрополит Фотий, срещу него са отправяни обвинения в разкол, че е прикрит папист и други. От своя страна Григорий пише на Цариградския патриарх, след като е избран на събора в Новогрудек за Киевски митрополит, по повод на Киевските митрополити, дошли от Москва:

„ „Църкви не са строили, но събираха църковни данъци, митрополитите изнасяха грошовете в Московско, църковните вещи и святини, Христовите мощи и сандали на Богородица, икони, оковани в злато,… цялата църковна украса на Киевската митрополия, това, което князете бяха подарили в чест и за спомен, да не говоря за сребро, злато и църковни прибори, … – всичко изнесоха!“ “

Според летописите на Нямцулския манастир Григорий (Цамблак?) е починал там на 86-годишна възраст. Погребан е в притвора на съборната Намцулска църква. Тук се смесва нашият писател с местен духовник на име Григорий, който е живял по-късно от него.

Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски), с когото се запознава в 1401 г. в Белгород (турски Акерман), тогава Молдова (днес Белгород Днестровски, Украйна).

Като митрополит на Киев пише „Стих на целование“ за празника „Успение Богородично“, наричан често и накратко „Цамблак“ – възможно е, да е по случай въздигането на съборната църква на Киево-Печерския манастир, основана от Теодосий Печерски през 11 век. Известни са негови автографи и преписи на служебник, требник и др. Въвежда в южна и западна Русия т.нар. „болгарский распев“, който скоро става популярен и в североизточна Русия. Участва дейно в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции от 16–17 в. на неговите произведения.

  • „Житие на Йоан Сучавски“ („Мъчение на Йоан Сучавски“) – писано през 1402 г. в Сучава, Молдова.
  • „Житие на Стефан Дечански“ – писано в периода 1407 – 1408 г. в Дечанския манастир.
  • „Разказ за пренасяне мощите на света Петка от Търново във Видин и Сърбия“ – 1407 – 1408 г., Дечанския манастир. Съдържа сведения за българската история.
  • „Похвално слово за митрополит Киприан“ – писано в 1409 г.
  • sv patr Evtimij Camblak.htm|„Похвално слово за патриарх Евтимий“ – съдържа ценни сведения за живота на Евтимий Търновски. Описана е обсадата и превземането на Търново през 1393 г., избиването на 110 български велможи и легендата за вкаменяването ръката на палача, преди екзекуцията на Евтимий.
  • „Книга Григория Цамблака“ – 18 слова, посветени на празници в православния календар. Това е единственият сборник на средновековен славянски писател, съставен единствено от негови произведения. В различните преписи броят на словата варира от 17 до 21. В повечето случаи са 18, подредени според датите на християнските празници, на които са посветени:
  1. „Слово за божествените тайни“ (20 декември)
  2. „Слово за усопшете“ (в събота месопустная)
  3. „Слово за иноческия живот“ (в неделя на сиропустната седмица)
  4. „Похвално слово за преподобните отци“ (в събота сиропустна)
  5. „Похвално слово за светите 40 мъченици“ (9 март)
  6. „Слово за Връбница“
  7. „Слово за Велики четвъртък“
  8. „Слово за Велики петък“
  9. „Слово за Възкресение“
  10. „Слово за Рождество на Йоан Предтеча“ (24 юни)
  11. „Похвално слово за апостолите Петър и Павел“ (29 юни)
  12. „Похвално слово за пророк Илия“ (20 юли)
  13. „Слово за преображение“ (6 август)
  14. „Слово за Успение“ (15 август)
  15. „Слово за обезглавяване на Йоан Предтеча“ (29 август)
  16. „Слово за Рождество Богородично“ (8 септември)
  17. „Слово за въздвижение на кръста“ (14 септември)
  18. „Похвално слово за свети Димитър“ (26 октомври)
  • Приписва му се и проповедта „Похвално слово за великомъченик Георги“.

Литературният стил на Григорий Цамблак се отличава с приповдигнат тон и многословие. Иречек отбелязва, че в това отношение е ненадминат в българската литература.

Григорий Цамблак е възпитаник на Търновската книжовна школа. Нейните традиции той пренася в други славянски литератури, които обогатява със съчиненията си: проповедите и словата – в руската, житията – в сръбската. Дали творчеството му трябва да се причислява към румънската литература е спорно, защото Цамблак пише създадените в Сучава произведения на български език.

В славянската литература от XV век Григорий Цамблак е най-известния писател. В Никоновската летопис при 1419 г., като важно събитие е написано:

„ „Тази зима умря Григорий митрополит Цамблак, в Киев, по рождение българин, книжен много, защото научен беше на всякаква книжна мъдрост от детство, и много писания сътвори и остави“. “

Смята се, че покрай другото Григорий Цамблак внася през Украйна в Русия почитта към света Петка Българска. Там въвежда и българския църковен напев. [1]

Източници

  1. ↑ Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.

Издания

Давидов, А., Г. Данчев, Н. Дончева-Панайотова. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. С., 1983.

  • Бояджиев, А. Григорий Цамблак. Слово за Връбница. С., 2005.
  • Григорий Цамблак. Избрани съчинения. Съст. Донка Петканова. С., 2010.

Литература

  • Болъшая энциклопедия под ред. С. Н. Южакова. Т. 7. СПб., 1905, с. 588.
  • История на България. Т. 4. С. 1983, с. 270.
  • Мечев, К. Григорий Цамблак. С., 1969.
  • Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983.
  • Търновска книжовна школа. Т. 3. Григорий Цамблак. Живот и творчество. С., 1984.
  • Thomson, F. J. Gregory Tsamblak: The Man and The Myths. – Slavica Gandensia, 25, 1998, 5 – 149.
  • Кенанов, Д. Озареният Григорий Цамблак. По материали от вилнюските ръкописни и старопечатни сбирки. Велико Търново, 2000.
  • Дончева-Панайотова, Н. Григорий Цамблак и българските литературни традиции в Източна Европа XV-XVII в. Велико Търново, 2004.
  • Юрий К. Бегунов. Творческое наследие Григория Цамблака. Велико Търново, 2005.
  • Рашева, И. Битката при Велбъжд през 1330 г. в „Житие на Стефан Дечански“ на Григорий Цамблак. „Победеният победител“ Михаил Шишман. – Известия на Исторически музей Кюстендил, ХVІ, 2010, 53 – 58.
Previous Post

СОЛОВЕЦКИ КАМЪК – МОСКВА БЪЛГАРСКИ И РУСКИ ТЕКСТ

Next Post

БЪЛГАРИЯ ВЪВ ПСВ

Петко Русанов

Петко Русанов

от стара загора

Next Post
БЪЛГАРСКА АТАКА НА СРЪБСКИ ПОЗИЦИИ

БЪЛГАРИЯ ВЪВ ПСВ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 29.5k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
В ЕГЕЯ ГОВОРЯТ БЪЛГАРСКИ ИЗПРАТЕНО ОТ ИЛИЯ ГИНИН

В ЕГЕЯ ГОВОРЯТ БЪЛГАРСКИ ИЗПРАТЕНО ОТ ИЛИЯ ГИНИН

май 18, 2020
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ЕДНО ИНТЕРВЮ В ПАРИЖ – ЕВГЕНИ СИЛЯНОВ С ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ

ЕДНО ИНТЕРВЮ В ПАРИЖ – ЕВГЕНИ СИЛЯНОВ С ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ

4
ТОЙ Е ИСТОРИК

ТОЙ Е ИСТОРИК

4
Политологът Стойчев пресметна шансовете на ВМРО за парламентарния вот  БЛИЦ

Политологът Стойчев пресметна шансовете на ВМРО за парламентарния вот БЛИЦ

4
Овчаров разби митовете на македонизма От: Проф. Николай Овчаров – в. СТАНДАРТ

Овчаров разби митовете на македонизма От: Проф. Николай Овчаров – в. СТАНДАРТ

февруари 27, 2021
ВСИЧКИ КОИТО СА ЖИВЯЛИ ПО ВРЕМЕ НА СОЦА ПОМНЯТ ТОВА!   изпратено ОТ ЕВГЕНИЯ ВЛАХОВА

ВСИЧКИ КОИТО СА ЖИВЯЛИ ПО ВРЕМЕ НА СОЦА ПОМНЯТ ТОВА! изпратено ОТ ЕВГЕНИЯ ВЛАХОВА

февруари 27, 2021
Старозагорски архивисти откриха султански ферман на 163 години  СТАРАЗАГОРСКИ НОВИНИ

Старозагорски архивисти откриха султански ферман на 163 години СТАРАЗАГОРСКИ НОВИНИ

февруари 26, 2021
За Шумен, Михай Шафран и шафрантиите…   АСЯ АЛЕКСАНДРОВА

Михай Шафран УК

февруари 26, 2021

Последните публикации

Овчаров разби митовете на македонизма От: Проф. Николай Овчаров – в. СТАНДАРТ

Овчаров разби митовете на македонизма От: Проф. Николай Овчаров – в. СТАНДАРТ

февруари 27, 2021
ВСИЧКИ КОИТО СА ЖИВЯЛИ ПО ВРЕМЕ НА СОЦА ПОМНЯТ ТОВА!   изпратено ОТ ЕВГЕНИЯ ВЛАХОВА

ВСИЧКИ КОИТО СА ЖИВЯЛИ ПО ВРЕМЕ НА СОЦА ПОМНЯТ ТОВА! изпратено ОТ ЕВГЕНИЯ ВЛАХОВА

февруари 27, 2021
Старозагорски архивисти откриха султански ферман на 163 години  СТАРАЗАГОРСКИ НОВИНИ

Старозагорски архивисти откриха султански ферман на 163 години СТАРАЗАГОРСКИ НОВИНИ

февруари 26, 2021
За Шумен, Михай Шафран и шафрантиите…   АСЯ АЛЕКСАНДРОВА

Михай Шафран УК

февруари 26, 2021
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВМРО НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Възраждане
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • История на света
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Традиции

Последни публикации

Овчаров разби митовете на македонизма От: Проф. Николай Овчаров – в. СТАНДАРТ

Овчаров разби митовете на македонизма От: Проф. Николай Овчаров – в. СТАНДАРТ

февруари 27, 2021
ВСИЧКИ КОИТО СА ЖИВЯЛИ ПО ВРЕМЕ НА СОЦА ПОМНЯТ ТОВА!   изпратено ОТ ЕВГЕНИЯ ВЛАХОВА

ВСИЧКИ КОИТО СА ЖИВЯЛИ ПО ВРЕМЕ НА СОЦА ПОМНЯТ ТОВА! изпратено ОТ ЕВГЕНИЯ ВЛАХОВА

февруари 27, 2021
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist