По словам специального докладчика ООН по вопросу о ситуации в области прав человека в Мьянме Янги Ли, военные этой страны нанесли удары по гражданскому населению во время недавних столкновений вооруженных сепаратистов в штате Ракхай с правительственной армией.

В разговоре с CNN находившаяся в Ракхай Ли отметила, что после столкновения местный монастырь оказался разорен, дома местных жителей были сожжены, а их самих арестовали и подвергли пыткам.

«А потом мы нашли обезглавленные тела. Это были рохинджа», — рассказала Ли.

По ее оценке, происходящие в Мьянме события — это «преступление против человечности и военные преступления». «Это самые отвратительные и тяжкие преступления международного права», — добавила она.

Власти Мьянмы и до этого демонстрировали свою жестокость в отношении национальных меньшинств. Однако в этот раз ситуацию обостряет мировая пандемия коронавируса. Для контроля над распространением заболевания армия страны получила дополнительные полномочия. Кроме того, в комитет по борьбе с коронавирусом ключевые посты заняли именно военные.

При этом эпидемиологическая ситуация в стране далека от критической. По официальным данным, в Мьянме зарегистрировано только 150 случаев заражения коронавирусом.

С такой оценкой событий согласны и в международной правозащитной организации Human Rights Watch. «Военнослужащие Мьянмы и их сообщники в гражданском правительстве пользуются тем, что мир отвлекается на COVID-19. Они совершают военные злодеяния, пытаясь сломить сопротивление Армии спасения Аркан рохинжа, и им все равно, кого они убивают или калечат, чтобы добиться своих целей», — говорит заместитель директора HRW по Азии Фил Робертсон.

Главную угрозу для мирного населения представляет перекрестный огонь правительственных сил и сепаратистской вооруженной группировки. Жертвами становятся не только местные жители.

20 апреля смертельное ранение получил водитель Всемирной организации здравоохранения (ВОЗ), находившийся за рулем автомобиля с маркировкой ООН. Правительственный чиновник в машине выжил, но получил серьезные ранения. Автомобиль перевозил образцы COVID-19.

Правительство Мьянмы выразило «глубочайшие соболезнования и сочувствие» и заявило, что оно «полностью привержено расследованию инцидента». Власти утверждают, что автомобиль ООН обстреляли местные боевики. По данным вооруженных сил страны, вскрытие показало, что пуля, убившая сотрудника ВОЗ, имеет калибр 7,62, такие боеприпасы не являются стандартом мьянманской армии. Сепаратисты, в свою очередь, обвинили в обстреле правительственные силы.

У межнационального конфликта в Мьянме долгая история. Буддистское большинство считает, что население штата Ракхай — мусульмане из народности рохинджа — нелегальные мигранты из соседней Бангладеш. Эскалация конфликта до вооруженных столкновений и гуманитарного кризиса началась после перехода власти в Мьянме от военного правительства к гражданскому в 2011-2012 годах.

На самую острую фазу конфликт вышел в 2017 году.

Тогда в результате действий правительственных войск более 270 тыс. представителей народности рохинджа были вынуждены покинуть страну и перебраться в Бангладеш.

Всего же в Мьянме проживают около 1 млн представителей этой этнической группы. Правозащитники обвиняли армейские подразделения в жестоких действиях в отношении мусульман и сожжении их домов.

Правительство страны, в свою очередь, заявляет, что проводит операцию против террористических групп, которые действуют на территории штата и пользуются поддержкой из-за рубежа. Фактический лидер Мьянмы — бывший диссидент Аун Сан Су Чжи — возложила ответственность за беспорядки в стране на «террористов». Это вызвало негодование со стороны авторитетных представителей правозащитного движения, которые призвали лишить ее Нобелевской премии мира.

Международное сообщество не поддерживает официальную позицию властей Мьянмы. В 2018 году эксперты в докладе миссии ООН по расследованию ситуации в стране пришли к выводу, что вооруженные власти Мьянмы совершили массовое убийство мусульманской народности рохинджа, и это был геноцид.

Мианмар, e обвинен във военни престъпления срещу цивилни от ООН
Министерство на политиката 30.04.2020 г., 11:19 ч.

ООН обвинява Мианмар в престъпления срещу националните малцинства. Поради глобалната пандемия военните в тази държава получиха допълнителни правомощия, които се превърнаха в клане в сепаратистки райони. Междувременно официалният брой на заразените в Мианмар е около 150 души.

Мианмарското правителство извършва „военни престъпления” срещу етническите малцинства.

Според Янги Ли, специален докладчик на ООН за положението с правата на човека в Мианмар, военните в страната нападат цивилни лица по време на неотдавнашните сблъсъци между въоръжени сепаратисти в Рахай и правителствената армия.

В разговор с CNN Ракхай Лий, който беше в Раххай, отбеляза, че след сблъсъка местният манастир е съсипан, къщите на местните жители са изгорени, а самите те са арестувани и измъчвани.

„И тогава намерихме телата без глава. Това беше Рохиня – каза Лий.

Според нея събитията в Мианмар са „престъпление срещу човечеството и военни престъпления“. „Това са най-гнусните и най-тежките престъпления на международното право“, добави тя.

Властите на Мианмар и преди това показаха своята жестокост към националните малцинства.  За да контролира разпространението на болестта, армията на страната получи допълнителни правомощия. В допълнение, ключовите постове на военните в комитета за борба с коронавируса.

Според говорител на ООН това създава нездравословна атмосфера в правителството на Мианмар. Получила изключителни правомощия, армията лесно постига целите си в сепаратистките райони.

Освен това епидемиологичната ситуация в страната далеч не е критична. Според официалните данни в Мианмар са регистрирани само 150 случая на коронавирусна инфекция.

Подобна оценка на събитията има и в международната организация за правата на човека Human Rights Watch. „Военните служители на Мианмар и техните съучастници в цивилното правителство се възползват от факта, че светът се разсейва от COVID-19. Те извършват военни престъпления, опитвайки се да разбият съпротивата на Армията за спасение Аркан Рохингия и не ги интересува кого убиват или осакатяват, за да постигнат целите си “, казва заместник-директорът на HRW Asia Asia Фил Робъртсън.

В същото време ООН отбелязва, че бойците от Армията за спасение Аркан Рохиня също са отговорни за смъртта на цивилни. „Имаме доказателства, че те са отвличали местни парламентаристи и цивилни“, казва Лий.

Основната заплаха за цивилните е кръстосаният огън на правителствените сили и сепаратистка въоръжена група. Жертвите са не само местни жители.

На 20 април шофьор на Световната здравна организация (СЗО), който управлявал автомобил с маркировка на ООН, е смъртно ранен. Правителствен служител оцеля в колата, но беше тежко ранен. Автомобилът превозваше проби от COVID-19.

Правителството на Мианмар изрази „най-дълбоки съболезнования и съчувствие“ и заяви, че „е изцяло ангажирано с разследването на инцидента“. Властите твърдят, че местни бойци са стреляли по колата на ООН. Според въоръжените сили на страната аутопсията показва, че куршумът, убил служител на СЗО, е с калибър 7,62, такива боеприпаси не са стандартът на мианмарската армия. Сепаратистите от своя страна обвиниха правителствените сили за обстрела.

Етническият конфликт в Мианмар има дълга история. Будисткото мнозинство смята, че населението на щата Ракхай – мюсюлманите от народа на Рохинджа – са нелегални мигранти от съседен Бангладеш. Ескалацията на конфликта до въоръжени сблъсъци и хуманитарната криза започна след прехвърлянето на властта в Мианмар от военното на гражданското правителство през 2011-2012.

Конфликтът влезе в най-острата фаза през 2017 година.

Тогава, в резултат на действията на правителствените сили, повече от 270 хиляди представители на рохинджиите бяха принудени да напуснат страната и да се преместят в Бангладеш.

Общо около 1 милион представители на тази етническа група живеят в Мианмар. Правозащитници обвиниха армията в жестоки действия срещу мюсюлмани и изгаряне на домовете им.

Правителството от своя страна казва, че провежда операция срещу терористични групировки, които действат в държавата и се радват на подкрепа от чужбина. Действителният лидер на Мианмар, бившият дисидент Аун Сан Су Кий, обвини „терористите“ в размириците в страната. Това предизвика възмущение от авторитетни представители на движението за човешки права, които призоваха за лишаването му от  Нобеловата награда за мир.

Международната общност не подкрепя официалната позиция на мианмарските власти. През 2018 г. експерти в доклада на мисията на ООН за разследване на ситуацията в страната стигнаха до извода, че въоръжените сили на Мианмар извършват клането над мюсюлманския народ от Рохинджа и това е геноцид.