Вземам повод от днешна публикация на страничката „Грубовци-Енидже Вардар”, за едно възрожденско издание от средата на 19 в.
КОНИКОВО ЕВАНГЕЛИЕ
През 1852 г. е отпечатан превод на Неделното евангелие с гръцки букви по говора на с. Кониково, Ениджевардарска околия. Този говор е назован още в заглавния лист „богарской йезикъ“. Евангелието е важен източник за историята на българския език в Ениджевардарска околия. Любопитен е не само по своя новобългарски южномакедонски говор, но и с начина по който са предадени звуковите форми с гръцки букви. Показва как българите в Македония, които под гръцко духовно влияние пишат своята родна реч с гръцки букви, тъй както е било по времето на Кирил и Методий. Печатано е в печатницата на братята Киряк и Константин Държилови, Солун. Автор на превода е архимандрит Павел Божигробски. (изт. Иванов, Йордан, Българите в Македония, София 1915 г. стр.140-142)
ЗЛАТОГРАДСКИ СБОРНИК
Явно това е била „нормалната”, т. е. общоприетата практика тогава, защото в същата година на Кониковото евангелие и Златоградския сборник (1852 г.) е писан по същия начин. Разликата е в това, че първото е религиозно пособие, а второто – водено от златоградските даскали за светски образователни нужди. И е налично в ръкописен оригинал в местния музей, което преведохме и издадохме чак през…2000 г.
Ето едно изречение от него: „Тува писахме малко орнеци, мостри, кутрито зехме от епистоларен, та заради да са сетим хубаве, писахме на нашес изик. Ами прилега все да гледа чолек – кога писова, да писова според чолекатук. Сетне, койту гали да са учи, може и млогу да са научи…”
И т. н., но всичко това с гръцки букви! (Македония прес, София 2000)
