• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result

За българо-сръбската етническа и езикова граница в най-ново време РУМЕН ИВАНОВ

Петко Русанов by Петко Русанов
април 24, 2020
in Българи зад граница
0
За българо-сръбската етническа и езикова граница в най-ново време  РУМЕН ИВАНОВ
0
SHARES
598
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

За българо-сръбската етническа и езикова граница в най-ново време

Румен Иванов

Една от най-невралгичните точки в историята на южнославянската диалектология е била и все още е свързана с проблема за характеристиката (и най-вече за народностната принадлежност) на диалектите, които се говорят в пограничната зона на преход между българския и сръбския език. По своя генезис и структурни особености те се отнасят към българския диалектен континуум. Това се обуславя от историческата съдба на тази зона през вековете, включвана ту в пределите на българската, ту в пределите на сръбската държава. Всъщност решаването на този проблем означава да бъде точно определена западната граница на българската етническа и езикова територия.

В научната литература тези говори са известни най-вече с наименованията дадени им от сръбските езиковеди – тимошко – призренски или торлашки. В България са по-пулярни повече с не съвсем точното определение преходни диалекти. Обаче например, един от най-титулуваните ни езиковеди – Беню Цонев ги отнася към български, а за междинен смята само диалекта в областта Морава – Ресава. Обсега на разпространение на тимошко-призренския диалект обхваща най-вече територията на Югоизточна Сърбия по течението на р. Българска (Южна) Морава от мястото, където тя извира до нейното устие, също така Тимошко, като той е представен във вид на островни ареали в едни или други райони на Южно и Югоизточно Косово, в няколко села от р. Македония, намиращи се на границата й със р. Сърбия, Белоградчишко и района на Чупрене в р. България, както и говора на малките общности на карашовените и свиничаните в Румъния и гораните в Косово и Албания. По принцип този диалект се възприема за сръбски от повечето лингвисти, което ще видим по-нататък, че въобще не е така. Политическата власт в Сърбия признаваше доскоро само българската народност на населението в Царибродско и Босилеградско. Тези две околии заедно с десетки селца биват подарени на Сърбия съгласно Ньойския мирен договор (1919 г.). Далибор Брозович го изключва от ареала на щокатавицата. Тимошко-призренският говор е част от Балканския езиков съюз. В сръбската диалектология този диалект се разделя на четири типа – призренско-южноморавски, свърлижко-заплански, тимошко-лужнишки и свиничанско-карашовенски. Напоследък от групата се отделя горанския говор, който принадлежи всъщност към западномакедонските наречия. По-прецизно районите, смятани за сръбска езикова област, в които той се говори са следните: в Метохия, около Призрен, Гниляне и особено Щръбце, в Южна Сърбия около Буяновац, Враня, Лесковац, Ниш, Алексинац, в част от долината на р. Топлица около Прокупле (б. а. – на български Прокопие), в Източна Сърбия около Пирот, Свърлиг, Соко/л/ Баня, Болевац, Княжевац, завършвайки с една зона около Зайчар, където косовско-ресавския диалект става доминиращ. Регистрирани са и няколко анклава с носители на тимошко-призренски диалект навътре в косовско-ресавската диалектна зона. От тях един от най-изявените и запазени е този в с. Дубле близо до Свилайнац, където мнозинството от жителите са по потекло от с. Велики Извор до Зайчар. Преди няколко века, преди големите миграционни движения на население от Косово и Метохия и власи от Трансилвания, Банат и Олтения към Източна Сърбия (Бор и Неготин), торлашката реч е била силно представена и там.

Съществуват обаче някои неясноти относно точните граници на този диалект. Така например през 1912 г. сръбският езиковед Александър Белич пише нещо твърде интересно: „Източно от косовския диалектен пояс, от склоновете на Шар планина, та чак до Кюстендил, се намира говор, който по своите главни особености се простира в Сърбия по течението на Южна Морава, като продължава по нейната долина до сливането на Западна Морава с Южна и землището на запад от нея чак до Куршум-лия, Прокупле и Ястребац, а на изток до Сува планина. Този говор е еднакво говорен в Призрен, Куманово, Гниляне и с някои отклонения – в Скопие, Кратово и Крива Паланка; по на север, той се говори във Враня, Лесковац, Ниш и Алексинац. Неговото влияние преминава и отвъд тук споменатите места, чак до Парачин и Ягодина. Това е този диалект, на който говорят героите в разказите на Стефан Сремац и Борислав Станкович. Това е в основата си същински сръбски диалект с източен изговор, с най-старите гласни и форми, който е бил подложен в известна посока на влиянието на македонските говори. Наред със старите сръбски особености (запазване на полугласната, на старата акцентна система и други), този диалект е свел всички падежи само до две или три форми, а за обозначаване на различните падежни завършеци се употребяват предлози (къщата на сестра ми и подобни); след това той е изгубил разликата между различните акценти и не познава дължината на сричките и подобно.“

Говорът характерен за Паракинското Поморавие наскоро бе изследван от сръбската диалектоложка София Милорадович. В тази област тя намира голямо влияние от страна на преселници от вардарско-южноморавската миграционна вълна на заселване. Определя този говор като преходен между тимошко-призренски и косовско-ресавски. Същата тази Милорадович сама изтъква, че в този говор е налице силно изразена тенденция към аналитизъм и че той притежава редица от характеристиките на говорите спадащи към балканския езиков съюз, към които истинските сръбски диалекти не принадлежат, като: последователно приравняване на формите за акузатив в множествено число с тези за номинатив също в множествено число при съществителни от мъжки род, използване на ограничен брой форми за аналитични сравнения, образуване на бъдеще време без инфинитив – с обща глаголна енклитика (с изключение на 1 л. ед. число) и използване на да конструкция, несъществуване на инфинитив и на причастия за минало време. Сръбските езиковеди са установили, че и в района на р. Расина, недалеч от гр. Крушевац в наречието на редица селища се срещат редица южноморавски особености, като например: употребата на местоименните предлози „ги“, „га“, „гу“; дефектна деклинация и др. Тези селища са именно Текия, Добромир, Дедина, Дворане, Петина, Поляци, Ловци, Бован, Мали Шилеговац, Макрешане, Читлук, Гаглово. Виждаме типични за българският езикови черти. Следователно и в Крушевачко се говори на едно българско наречие, макар и сега силно повлияно от сръбския език. Говорът в областта Темнич, на север от Крушевац, според сръбският езиковед Александър Белич представлява смесване на южноморавския диалект с левачки (б. а. – за него виж по-долу), при което това смесване в долината на р. Морава и на нейния десен бряг е по-осезателно, отколкото на левия, като той определя планината Юхор като най-крайния предел, в който може да се открият следи от това смесване.

Унгарският професор Йозеф Сабо, който е пътувал през Сърбия в периода 1872 – 1874 г., казва, че населението на бившето сръбско княжество се състои от различни народности, какъвто е случая с почти всички европейски държави. Сърбия се населява от три главни народности: сърби, българи и власи. Освен тези народности има още цигани и евреи. Само незначителен брой се пада на жители от други националности, които са също така и чужди поданици. За сърбите Сабо казва: чисто сръбския жител се намира в Далмация, Херцеговина, Черна Гора, в една част от т. нар. Стара Сърбия, в Босна и накрая в Сърбия, но тук е чист само в западните окръзи приблизително до река Морава, като от тази граница на изток все повече се смесва с българско и румънско население. Да уточня, че тук се говори за Сърбия без Ниш, Пирот, Враня, Лесковац и Прокопие. Чисто сръбското племе, продължава професорът, се характеризира с висок и строен ръст, с правилни черти на лицето, гостолюбивост; сърбинът като цяло не обича да работи, затова и не просперира. За българите професор Сабо пише следното: българският народ само частично е от славянски произход и от съседните сърби се различава значително. Тази разлика се явява още в езиците на двата народа, защото те не са диалекти на един език, това са два различни, макар и в някаква степен близки езика. Българина е с по-нисък ръст, и в лице се различава много от сърбина (Сабо обяснява това, като следствие на смесването на прабългарите със славяните, като първите смята, че имат финско-татарско потекло, една явна неистина, но модна като постановка за тогавашното време). Според него българите са много работливи и прилежни, живеят скромно и увеличават богатството си. Те здраво пазят своята народност и не са склонни да се женят и омъжват за сърби. По неговата оценка, в Сърбия живеят около 100 000 българи. Тъй като тяхната народност не се признава от властта, те нямат свои училища и не смеят да си служат със своя език на публични места.

На 17.03.1878 г. Стефан Веркович изпраща от Загреб в Петербург писмо до руския славист Вл. Лимански, с копие до руския консул в Солун, с което разобличава сръбските лъжи и претенции относно Поморавието и Македония. В него той посочва, че в Крушевацкия, Неготинския и Алексинацкия окръзи до град Кюприя на река Морава живеят около 200 000 българи, които „тук говорят така, както в Солун и Одрин“. Също „Гилянската каза, която граничи с Прищинската каза, е цялата населена с българи с изключение само на 12 села с арнаутско-скиптарско население и език, но също и във всички села, които се намират на Шар планина, не само се говори български, но и акцентът, и самият тип е български“.

Относно неотдавнашното българско минало и българския характер на Поморавие-то и Тимошко потвърждение може да бъде получено и в областта на топонимията. В контекста на горепосочените сведения са естествени следните названия: 1. Село Бугар Корито източно от гр. Княжевац, в Тимошко, почти на самата граница с Османската империя.; 2. Село Бугариновча и Бугариновска река източно от гр. Прокупле (близо до града).; 3. Село Шилова булгарска, на р. Ябланица, западно от гр. Лесковац. Забеле-жителното е, че названия 2 и 3 са западно от р. Българска Морава. В района на град Прешево, в най-южните части от Поморавието до началото на XX в. са се срещали селищните названия Бугариня (днес Славуевац) и Бугаровце (днес Маджаре). В допълнение, би могло да се посочи, че областта между Паракин и Ниш през XVI – XVII в. е известна като Бугарски лес.

Въпреки целенасочената политика на сърбизация от страна сръбската държава в Поморавието и Тимошко населението не само не е загубило своите български етно-културни характеристики, но и пази някакъв смътен спомен за това, че има различен произход от истинските сърби. Подобно нещо може да се констатира или най-малкото да се установи и сред потомци на българи, по произход от по-западни райони. Преди няколко години имаше едно интервю с Мирослав Стефанович – майстор Миро, най-известният специалист по сръбска скара в България, предполагам читателят се досеща кое лице визирам, още повече, че по едно време рекламираше по телевизията разни неща. Та в това интервю, имаше няколко интересни момента. Например, че до Лесковац имало три български села (как ли ги е отделил от останалите, може би са непосредствени преселници от днешните предели на България?). Майстор Миро е родом именно от Лесковац. Другото нещо беше, че на погребението на майка му една негова леля го прегърнала и му казала „малкото ми шопче“. Дотогава не се бил замислял и пр. В друго интервю Саша Антунович (бивш футболист от близкото минало) казва, че като напускал отбора си (б. а. – предполагам става дума за Локомотив София), неговите колеги „плакаше за мене“. Със сигурност подобна конструкция не е типична за сръбския език. „Плакаше“ биха казали между Трън и Ниш. Има и нещо друго. Самият Антунович не веднъж е признавал, че майка му е българка. И да добавя, преди 20-25 години първия управител на световно известната верига за хранене „Макдоналдс“ у нас беше сърбин. И в интервюто си (без да го питат) рече: „ Аз съм от Ниш, а там както знаете половината население е българско, половината сръбско“. Спомняте ли си отец Йован от Призренския манастир „Св. Архангели“, който в предаването „Другата България“ излъчено през месец юни 2008 г. по БТВ каза на доста правилен български нещо подобно, че около Ниш живеели сърбо-българи и населението не било нито сръбско, нито българско. За съжаление тези краища с българско по произход население в Сърбия целенасочено се държат в бедност без разлика дали това е Босилеградско или Царибродско, където повечето хора се самоопределят като българи или районите на Враня, Лесковац, Сурдулица, Пирот, Княжевац и други, където населението е сърбизирано, но все пак демографски са по-добре от редица региони в България, въпреки изселванията. Дори тимошко-призренския диалект се нарича „селски“ и е максимално дискриминиран. Друг малко известен факт, е че и днес дори самите сърби казват, че тези на юг от Паракин са българи. Така че, българският етнически елемент в границите на днешна Сърбия не е асимилиран безвъзвратно…

Използвана литература:

  1. Александар Белић. Стара Србиjа са историjско – jезичке тачке гледиште. В: сп.

Српски књижевни гласник, књига 29, 1912 г., с. 668 – 669.

  1. Видан Николић. База bugar(in) у ономастици српского jезика. В: Състояние и про-

блеми на българската ономастика, том 11, 2010 г.

  1. Гаврил Занетов. Западни български земи и Сърбия. София. 1917 г.

  2. Гаврил Занетов. Западните предели на българската народност. София. 1916 г.

  3. Глас Маџарског професора о Србиjи. В: Отаџбина, год. I, књига друга, свеска 5, 6, 7

и 8, 1875 г., с. 145 – 146.

  1. Петър Коледаров. Брой на българите – 1878, 1912, 1918, 1968 г. В: сп. Население, бр.

4, 1990 г., с. 86.

ADVERTISEMENT
Previous Post

НЕЩО ОТ ГРУБОВЦИ ЕНИДЖЕ ВАРДАР – ЕФТИМ УШЕВ – ИЗПРАТЕНО ОТ ПЪРВАН ГЕОРГИЕВ

Next Post

НЕЩО ОТ НАТАЛИ ПЕТРОВА – ДРУЖЕСТВО РОДОЛЮБЕЦ – ТУК ПЛАЧЕ ЗА НАМЕСА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
НЕЩО ОТ НАТАЛИ ПЕТРОВА – ДРУЖЕСТВО РОДОЛЮБЕЦ – ТУК ПЛАЧЕ ЗА НАМЕСА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

НЕЩО ОТ НАТАЛИ ПЕТРОВА - ДРУЖЕСТВО РОДОЛЮБЕЦ - ТУК ПЛАЧЕ ЗА НАМЕСА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024

Последните публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist