Днес се навършват 144 години от избухването на Априлското въстание .Поредната дата от календара , но дата която нас българите винаги ни изпълва с трепети и помисли . Независимо от обстоятелствата това въстание беше неизбежно . Появиха се публикации , че това е можело да не стане , че е имало и други начини да се освободим . Може и така да е . На тази дата един народ повярва на шепа млади , повярва на сакралното , че Туркия ке падне и ги последва за да стане курбан за свободата на България .На тази дата всички , като едно последва своите водачи , за да оставят имената си в летописа на нашата история . Не случайно водачите на Априлското въстание карат селяните да изгорят всичко след себе си , когато всички села наоколо се съсредоточават в лагера на връх Еледжик . С това се поставя вече граница между роба и поробителят му . С това тези , които водиха българите през това въстание показаха на довчерашните роби , че вече не са народ , не са рая , а нация готова да жертва всичко , но да бъде свободна .Каквото и да се говори българският народ не можеше повече да бъде под османска власт . Епохата го изискваше . България и нейния народ макар и по- късно вече определили се като нация с бързи темпове настигаха Европа и османската власт пречеше на това развитие . Печалният пример с Добри Желязков – Фабрикаджията говори много . Османската империя не беше готова за това развитие и неговото подтискане закономерно доведе до това въстание .Априското въстание беше най-голямо там , където промишлената революция бе влязла в българските домове . Българите усетили своята икономическа и духовна сила поискаха политическа свобода . Самият факт че години по- късно по времето на Стамболов България се превръща в европейска икономическа сила е показателен , защо българите хващат оръжието за да се освободят . И тук нека си припомним , не думите на Бенковски , когато вижда пожарите на въстаналите селища , а думите на панагюрци от Записките на Захари Стоянов , когато след разгрома причакват да убият Бенковски . Ръцете им трепват , когато го виждат и си спомнят , че в тези дни на свобода той ги е накарал да се почувствуват българи
Думите са излишни , всичко друго няма значение . Довчерашният роб , който страхливо се е свивал пред поробителя си вече е човек , вече е българин . Това е истинското значение на Априлското въстание . С него българският народ стана нация . И когато разберем този простичък факт , тогава ще разберем Перущица , Батак , Ново село и всичко друго , което се е случило по време на това въстание . Иначе всички други думи и патриотарски изказвания са излишни
ПОКЛОН ПРЕД САМОЖЕРТВАТА ИМ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ
