Тези хора са само част от масовото убийство, извършено по време на Втората световна война – разстреляни са близо 22 000 поляци, предимно офицери, но и интелектуалци, взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г.
Убийствата са извършени главно в гора край Катин, на 18 км западно от Смоленск.
През 1943 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност на селото ров, пълен с трупове. Германия обаче огласява зловещата находка, като заявява, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г.
На 13 април радио Берлин информира за престъплението, а на 15 Германия кани Международния червен кръст да направи проучване на място. Отговорът е, че трябва да получат покана от всички заинтересовани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия формира Международна лекарска комисия, която включва 12 експерти от 12 европейски държави. До началото на юни 1943 година са извадени 4243 тела и идентифицирани 2730 от тях. В тях са открити писма от близките им с последни дати от пролетта на 1940 г.
Времето на убийствата е установено и чрез анализ на корените на дърветата, засадени от функционерите на НКВД върху масовите гробове, за да заличат следите. Документацията от изследванията е съхранена в Института по съдебна медицина в Краков. След войната тя изчезва, но копия се откриват през пролетта на 1991 година в тайно скривалище в Института за съдебна експертиза. Сред експертите, подписали протоколите, е и българския лекар проф. Марко Марков, който след войната е принуден от комунистическата власт да се откаже от своя подпис.
През цялото време обаче СССР отрича вина. През 1943 г. те си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 г. от германците.
В същото време екип на НКВД и военното контраразузнаване, разкопава отново масовите гробове и поставя фалшиви документи. Намират се и „свидетели“, а неудобните са ликвидирани или заточени. След като теренът е „обработен“, на 13 януари 1944 г. Политбюро създава специална Комисия за „установяване и провеждане на следствени действия за причините и обстоятелствата около разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици“. Комисията се ръководи от академик Николай Бурденко и посочва като извършители на престъплението „фашистите“.
Чак през 1990 г. Михаил Горбачов най-после призна, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава за още две гробни полета близо до Катин. По думите му за случилото се са виновни комунизмът и тоталитаризмът.
По-късно президентът Борис Елцин разсекрети архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД. Открита е дори докладна записка от шефа на тайните служби Лаврентий Берия до Сталин, в която му предлага пленниците да бъдат разстреляни.
Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 6000 души са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“ в Москва. Сред жертвите са 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници. Убити са също 3-ма едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци, 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители, повече от 100 писатели и журналисти, над 200 пилоти.
В доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че са разстреляни общо 21 857 поляци – 4421 в Катинската гора, 3820 в лагера „Старобелск“, близо до Харков, 6311 в лагер „Осташково“, Калининска/Тверска област, и 7305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.
През 2012 г. пък излезе информация, че САЩ мълчаливо са прикрили военното престъпление на СССР. Причината е, че по това време са разчитали много на Червената армия да надвие силите на Хитлер на Източния фронт. Според архивни документи истината е прикрита на най-високо ниво в САЩ, тъй като президентът Франклин Делано Рузвелт не е искал да огорчава Сталин.
На 10 април 2010 година светът беше разтърсен от още една трагедия свързана с Катинското клане – на път за поклонение пред мемориала, в самолетна катастрофа край Смоленск загинаха полският президент Лех Качински, съпругата му и над 90 високопоставени държавни служители от полското държавно ръководство и екипаж.
По повод отбелязването 70-годишнината от трагедията, на среща с полския си колега Доналд Туск, руският премиер Владимир Путин заяви пред мемориалния комплекс „Катин“:
„Тези престъпления не могат да имат никакви оправдания, в нашата страна е дадена ясна политическа, правова, нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим и тази оценка не подлежи на никакви ревизии“.
Той разграничи Русия от Съветския съюз и руснаците от болшевиките, посочвайки като виновник НКВД и Берия, но не се извини на полския народ. През годините неколкократните откази на руското правосъдие да започне разследване за това клане породиха гнева на Варшава.
Но Путин отговори:
„Руснаците и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим миналото. Руският народ, който е преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, масовите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки друг разбира какво значи за много полски семейства Катин“.
На 16 април 2012 г. обаче Европейският съд за правата на човека постанови, че Русия е нарушила правата на роднини на поляците и определи случилото се като военно престъпление.
Няколко години по-рано известният режисьор Анджей Вайда, чийто баща е сред жертвите на Катинското клане, направи филма „Катин“. Творбата му беше номинирана за Оскар в категория „Чуждоезичен филм“
