До 1950 г. в СССР произходът на българите е важна тема за новата марксическа теория на яфетизма, чийто създател е грузинеца Н.Я.Марр (1864-1934).
Още през 1888 г. П.В.Голубовский отбелязва: „По данни на арменските летописи, българите заселили част от Армения още през ІІ в. пр.н.е. Най-старият писмен източник, съобщаващ за българите, е свидетелството на сириеца Мар Абас Катина, живял през ІІІ в. от н.е., за това, че българи, обитаващи на север от Кавказ, през 149-127 г. пр.н.е. нахлули в Армения” („Болгары и хазары. Киевска старина. №7, с.25).
В периода 1920-1950 г., под давление на яфетизмът на Н.Я.Мар, произходът на чуваши и българи се търси на юг от Кавказ (Н.Я.Марр. Чуваши-яфетиды на Волге, Чебоксары: Чувашское государственное издательство, 1926, с.с. 3-74). Колкото и да е бил особен и своенравен езиковедският яфетизъм на Мар, не може да бъде отречено, че точно Мар фаворизира българската тема и в СССР никой не твърди до 1950 г., че българите са тюрки от Алтай.
Един от най-добрите тюрколози В.В.Бартолд още през 40-те години на ХХ в. обръща внимание, че езикът на чуваши и българи не е тюркски: „Язык хазар, подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок и, вероятно, был тем же языком, остатком которого теперь является чувашский”(Тюрки, Алматы, 1998, с. 50).
Дори в началото на ХХ в. Микола (J.J.Mikkola.,1918), при разчитането на „Именникът на българските владетели”, също акцентира на чувашките съответствия на някои имена..
През 1934 г. Минорски пише : „Езикът на волжките българи, от който на нашето внимание има само няколко късни надгробни надписи, е бил по всяка вероятност родствен със съвременния чувашки, който е особен и наистина различен от другите представители на тюркското езиково семейство (…). Разбира се, съвременните чуваши – това са само малка част от древните българи, голяма част от последните е била отюречена. Тази отюречена част от старите българи вероятно може да се проследи сред т.нар. „волжки татари“ (Коментари към § 51., Hudud al-Alam. The Regions of the World. A Persian Geography 372 A. H. – 982 A. D./Tr. and expl. by V. Minorsky ).
Както казахме, още след 1920 г. Н.Я.Мар започва упорито да изучава произхода на чувашкия език, във връзка с месопотамските езици.
През 1949 г. С. А. Токарев, на основата на проучванията на Мар, отбелязва: „Така например, трудно би било да се възрази каквото и да е било против достатъчно убедително доказаната историческа връзка между древните българи и съвременните чуваши.” И още: „Не кой друг, а именно академик Мар даде анализ на древнобългарския език, изхождайки именно от чувашкия” (Советская этнография, 1949, №3).
Обаче на 20 юли 1950 г. във в. „Правда“ излиза статията „Марксизъм и въпросите на езикознанието“, която въпреки, че не е подписана, се знае, че е лично от Сталин. Статията завършва с призива яфетическото езикознание на Мар да бъде изхвърлено и да не се изучава.
„Ако послушаме Н.Я.Мар и особено неговите „ученици“ – може да си помислим, че до Н.Я.Мар не е съществувало никакво езикознание, че езикознанието започва с появата на „новото учение“ на Н.Я.Мар. Маркс и Енгелс са били къде-къде по-скромни: те считали, че техният диалектически материализъм се явява продукт от развитието на науките, в това число на философията, от предходните периоди…“
В интерес на истината, критиката на Сталин върху възгледите на Мар за това какво е езика като обществено явление, са донякъде основателни. Проблемът е, че в едно тоталитарно комунистическо общество, освен чисто езиковедските проучвания на Мар, се подлага на отрицание всичко писано от посочения от вожда Сталин акад. Мар, нищо че е покойник вече повече от 15 години…
В този смисъл, дори теорията на Мар за произхода на българи и чуваши, е тотално отречена. А това налага да се търси друг произход на българите, не от Закавказието, както е твърдял Мар и учениците му.
Така по заповед на Кремъл се ражда теорията, че българите са каганатски тюрки от Алтай, независимо от изводите на учените, че дори чувашкия език не е еднакъв с този на каганатските тюркски, които стъпват за първи път в Приазовието в средата на VІ в.
Прабългарите, според тази кремълска теория, идват за първи път на запад от Волга чак в средата на VІ в., понеже били част от каганатските тюрки на ябгу Истеми. А те идват от Алтай.
Тази теория става общоприета в Народна Република България след 60-те години на ХХ в., дори е въведена в оборот в лафките газирана напитка „Алтай“, която да сугестира българския народ, че прабългарите са някакви каганатски тюрки от Алтай, а днешните социалистически българи са славяни още от времето, когато малката орда на Аспарух е асимилирана от славяните на Балканите.
Тази лъжа е в ход и днес, просто името “славяни“ вече не удовлетворява Кремъл, понеже първи сведения за славяните в изворите са едва от VІ в. от н.е., ето защо е взето решение (указ за тракедонизъм) да се твърди, че „славяни“ няма, това са всъщност древните траки.
След македонизма, Кремъл е решил да превърне окончателно българската идентичност, в труп. На ход днес е тракедонизма, който е просто „македонизъм с тракийско лице“.
