От Сдружението за модерна търговия, която представлява големите вериги у нас възразиха остро в становище, според което искането на МЗХГ противоречи на свободната търговия и дори заплашиха България с наказателна процедура. Те поискаха и среща с премиера, на когото да предложат алтернативни мерки за стимулиране на родното земеделие.

На този фон от ВМРО предупредиха, че ако големите вериги откажат да увеличат процента български стоки в асортимента си, може да им бъде наложен специфичен данък за опериране на родния пазар.

За трудното танго между държавата и големите вериги и къде е българската продукция – в дебрите на трудните отношения ни въвежда депутатът от ВМРО Искрен Веселенов. Вижте!

––––––––-

– В условията на пазарна икономика и единен европейски пазар има ли начин да бъдат принудени големите вериги да предлагат приоритетно български продукти? Те твърдят, че това е нарушение на правилата за свободна търговия…

Аз мисля, че основание има достатъчно. Тази тема не е нова, тя от години се говори. Под флага на свежите продукти, а именно, че те са длъжни да продават на клиентите си минимален обем свежи продукти, произведени на територия, отдалечена не повече от 200 км от съответния магазин.

Това е възможен подход, който го има и в Румъния – там по този начин решиха нещата и тогава магазините се напълниха с румънски стоки и това беше сериозна помощ за румънското земеделие.

Трябва да отбележим обаче, че начина за подпомагане на земеделците не е еднозначен. Това е един вариант, който МЗХГ предлага и който ние подкрепяме, който според мен е изгоден за самите търговски вериги. Има и далеч по-строги варианти. Ние сме споменали в нашата позиция, че ако веригите се съпротивляват с тази политика, ще наложим конкретен данък върху този вид търговия и приходите от този данък да го пренасочим към земеделските производители като субсидия. Варианти има, въпрос на избор пред българското управление е кой вариант ще избере.

– От Сдружението за модерна търговия твърдят, че и сега 67% от предлаганите продукти са от български производители..Съгласен ли сте с тези сметки?

– Не мога да съм наясно със сметките на Сдружението, не разполагам с тази база данни. Но съм потребител като всички останали. И е странно например, в този сезон, да купувам домати от Испания. Или картофи от Египет или зеленчуци от Йордания. Ясно е, че в определени моменти българските зеленчуци са по-скъпи, но факта, че се предлага само вносния продукт, няма възможност за избор е доста смущаващ.

– От потребителска гледна точка – ако българският домат е много по-скъп, защо да купим него? Да не говорим, че понякога е и трудно да се намери…

– Той не е много по-скъп. Причината да го няма по-рано е точно тази – че той няма пазар. Той би бил по-скъп може би от този, произведен в Йордания, защото там времето е много по-топло, но път ще бъде много по-екологичен, защото в Йордания расте върху една гъба, която се напоява с различни химикали. Така че, има плюсове и минуси, но българският потребител трябва да може да избере между едното и другото.

– Защо не сте съгласни с аргумента, че изискванията на МЗХГ ще доведат до оскъпяване на стоките?

– Да не забравяме, че земеделското министерство предявява претенция към половината от площите. Другата половина ще остане за други стоки. Избирайки българския продукт, макар и по-скъп може да доведе повишаване на покупната стойност за потребителя, но той сам е направил избора си. И от това веригата няма да загуби.

– Смятате ли, че българските производители наистина са готови да посрещнат изискванията на веригите (сертификати за качество, логистика и т.н.)?

– Аз смятам, че те много бързо могат да реагират и да покрият тези изисквания. Да не забравяме, че те до момента не са имали достъп, така че някакво време за организация ще е необходимо. При една добронамереност от страна на веригите това е лесно постижимо.

– Като цяло какъв е проблема на българското земеделие?

– Може би, това е мащаба – няма такива производители, които да могат да заредят с една и съща стока всички магазини на една верига. Но това има своя чар от друга страна – този регионален принцип. Ще се знае, че сиренето в Монтанско е от монтанския регион или на друго място е друго сиренето. Това безспорно изисква усилие от страна на веригите, защото ще направи невъзможен единния маркетингов подход. Но това е полезно за българските производители и мисля, че е полезно в дългосрочен план и за самите търговски вериги.

– Мнозина експерти твърдят, че липсата на адекватно субсидиране на земеделието у нас е причина за високите цени на българската продукция. Съгласен ли сте с това и какво трябва да се направи?

– Съгласен съм с това. Държавата трябва да отделя повече ресурс. Но това означава да го вземе от някое друго място. Стигаме до принципа на късото одеяло, което като го дръпнеш от едната страна се оголва друго. За земеделието се дават субсидии, но за нас от ВМРО те трябва да бъдат фокусирани и преориентирани от масовото, механизирано земеделие към овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство и тогава наистина резултатите ще бъдат по-добри.

– В условията на коронавирус под въпрос е дори събирането на реколтата и засяването. Какво трябва да се направи?

– Аз се надявам, че след Великден полека лека да се либерализират мерките във връзка с извънредното положение. Тъй като ни е необходим един по-интелигентен и гъвкав подход от един момент натам. И аз мисля, че Великденските празници са този момент, този Рубикон, след което трябва да има преосмисляне на мерките по извънредното положение, така че да не се пречи на производството, включително земеделското.