Огненото оръжие на климатичната война
снимка: Christopher Burns @unsplash
Помните ли онази картинка с горящата стая, в която анимирано куче пие чаша кафе? В оригиналния комикс от 2013 г. на художника карикатурист KC Green, кучето, обгърнато от пламъци, вместо да направи нещо, просто казва „This is fine!“, докато кожата му се разтапя. Чудя се дали влизаме в новото десетилетие тъкмо като въпросното куче – в пламъци, но считайки, че „Това е ок!“, от другия край на света е достатъчно да споделим снимка на коала с обгорели лапички.
Влизаме в новото десетилетие все още смятайки, че имаме време да теоретизираме проблемите на климата. A може би е крайно време за заемане на позиция и на база нея разработване на политики, целящи устойчиви резултати?!
Локалното мислене не работи
Може би първата стъпка е просто да погледнем картината глобално, за да изградим модели на действие, адекватни на днешните предизвикателства за планетата ни. Локалното мислене не работи, когато става въпрос за климата. Това, че Австралия е на хиляди километри от Европа, не ни прави защитени. Ако ръката ми гори, цялото тяло усеща болката.
Всъщност подобна хипотеза съществува от десетилетия. Т.нар. „хипотеза за Гея“ е изказана и обоснована от изследователя Джеймс Лавлок през 70-те години на ХХ век. Според него Земята е жив, дишащ и саморегулиращ се организъм. Следователно не само животът се адаптира към своето материално обкръжение, но и обратно, тоест планетата – към живота. Според британския учен съществува сложна многостранна връзка между живите същества, сушата, морето и въздуха, която държи планетата в стабилно състояние, поддържа на оптимално ниво температурата на въздуха и солеността на водата.
В своята книга „Възмездието на Гея“ от 2003 г. Лавлок развива теория, описваща Земята като жив организъм, способен да боледува и страда, а човечеството се явява неговата „нервна система“. Ако се върнем още по-назад във времето отново откриваме идеята за взаимозависимост между живота и планетата. Още през XVIII век ученият Джеймс Хътън, наричан „баща на геологията“, пише: „Аз разглеждам Земята като свръхорганизъм и науката, подходяща за нейното изучаване, трябва да бъде физиологията.“
Дори тези холистични идеи и подходи да звучат еретично, те заемат все по-голямо място в науката. И докато на ежедневно ниво е лесно да водим типичен разговор за времето, то по-трудно е да се разбере как променливите метеорологични модели са пряко свързани с изменението на климата – особено когато климат и време (метеорологично) често могат и биват бъркани като понятия. Един прост пример – разбира се, че огънят в Австралия не е следствие от климатичните промени.
Но климатичните промени определено влияят на интензитета и продължителността на метеорологични явления като пожари, суша, бури и пр. Налице са необикновени и тревожни природни явления, породени от пожарите – те излъчват такава горещина, която създава огнено торнадо и т.нар. „огнедишащи облаци“, образувани от изгорелите облаци в атмосферата. Още един пример – факт е, че от 1890 г. в Австралия са загинали повече хора вследствие на топлинните вълни, отколкото поради пожари, наводнения и земетресения взети заедно.
Горещите вълни са също нормално явление, но вследствие на прекомерното горене на въглища, нефт и газ, тези явления стават все по-продължителни и непоносими. Също така днес вече е доказано, че повишаването на температурата на водите, вследствие на климатичните промени, е най-голямата заплаха за Големия бариерен риф. Според последните данни димът от бушуващите от месеци пожари ще премине по цялото земно кълбо. Учените твърдят, че това ще окаже значително влияние върху климата на териториите, през които преминава. Австралийското министерство на околната среда пък сподели, че има вероятност коалите да се окажат в списъка със застрашени от изчезване животински видове.
снимка: David Clode @unsplash
Не всяко чудо е за три дни
Влизайки в социалните мрежи, вече не виждам снимки на огън, бедстващи хора, коали и кенгуру. „Вълната от съпричастност“ отмина. Някои може би наистина са направили дарение, освен дежурното споделяне на снимки. Но еднократния акт на благотворителност не е устойчиво решение и не предполага по-задълбочено познаване на проблема. А в същото време кризата все още не е овладяна. Димът от нестихващия огън повлия и на провеждането на откритото първенство по тенис на Австралия. Въздухът в Мелбърн е толкова мръсен, че някои тенисисти се отказаха от игра. Словенската участничка Далила Якупович загуби равновесие на корта, поради проблеми с дишането. Все повече спортисти и зрители призовават турнирът да бъде прекратен. Междувременно властите препоръчват на жителите да не излизат навън.
Дългосрочни решения
През 2019 г. Междуправителственият комитет на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (IPCC) публикува два мрачни доклада, фокусирани върху това как климатичните промени влияят на сушата, на океаните и криосферата (част от земната система, която съдържа замръзнала вода, под една или друга форма). Подобна информация е леснодостъпна и на страниците на Nature, Science, Lancet и Proceedings of the National Academy of Sciences и др.
Всички тези доклади и изследвания са разнообразни и касаят различни аспекти, но са пряко свързани с климатичните промени и дали, как и доколко ние можем да им влияем. Съществува един консенсус: Човешката дейност ускорява глобалното затопляне. „Светът не свършва поради изменението на климата“ – смята Катрин Майснер, директор на Центъра за изследвания на климата в Университета на Нов Южен Уелс. „Планетата ще оцелее и животът на планетата ще оцелее. Но… изменението на климата ще застраши екосистемите, както и здравето, поминъка, сигурността на хората.“
Тези данни нямат за цел да всяват паника, а да са максимално информативни, за да насочат към позитивна промяна. Климатичното отрицание е едната крайност, в която изпадаме. Другата е ужасът от наближаващ апокалипсис. Лутайки се между двете крайности, стабилната основа, нужна за откриване на устойчиви модели и дългосрочни решения, се губи. А междувременно тепърва започваме да усещаме физическото измерение на един проблем, който за човечеството все още е само теория, но който идните поколения ще получат като нежелано наследство.
