Днес няма да нападам този или онзи . Днес ще споделя един спомен . Актьорът Вълчо Камарашев , като , че ли успя да се опази от хулите и нападките , които последваха след кончината на Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова . Като , че ли той винаги беше в сянката на големите в нашето кино , но макар незабелижим аз съм го запомнил като баща на съпругата на банкера Борис Скарлатов в поредицата по книгата на Свобода Бъчварова – Земя за прицел . Игра роля на човек типичен за епохата , но това което завинаги остана като спомен е неговата смърт след като Борис му съобщи , че ще става дядо .Нещо изконно за българина – семейството и децата . Има и други роли , но за мен тази е най- значителна , защото ни показва нашата национална същност и идентичност . Затова и написах – истинското неподправено българско кино . Господ реши един по един да прибере тези , които бяха идоли за нас по- старшите поколения за да играят само за него . Вълчо Камарашев – един от тези които бяха и ще бъдат винаги част от нас , част от нашата култура , част от нашата идентичност .
Българското кино опустява лека по- лека както и всичко свързано с онова време . Скептичен съм за днешното . Пак ще използувам един епизод от този филм , в който Йосиф Сърчаджиев превъплатил Йосиф Карасулиев казва
– Аман от култура
Този израз превплъщава това време . Бездуховност и безвремие . Щом сегашните големи правят филми , които са модерен прочит какво да говорим . Излизат филми с осакатено съдържание , филми , които не ни учат на подражание , а на обезбългаряване и опростачване . Тъкмо затова наред с искренното съжаление за кончината на Вълчо Камарашев нека се замислим накъде отиваме , защото истинското в живота ни , културата ни и всичко друго бавно си отива и ще дойде време няма да го има
ПОКЛОН
