Тота Венкова – първата българска дипломирана лекарка“
Преди 165 години в Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларови се ражда Теодора (Тота) Венкова. Много рано тя остава сираче. С помощта на местното женско благотворително дружество „Майчина грижа“ успява да завърши (с отличие) Главното девическо училище в града и скоро след това е назначена за учител в същото училище. След четири години, по време на Руско-турската освободителна война, всички училища в града са превърнати в болници. Девическото училище приютява ранените бежанци от опожарената Стара Загора, а сградата на Априловската гимназия – болните и ранените в боевете за прохода Шипка. Зимата на 1877-1878 г. сковава земята. Температурите в Балкана падат под -25 градуса. Всеки ден десетки премръзнали защитници на прохода постъпват в лазарета. Един от тях е и д-р Иван Янчич. Тя се грижи за него денонощно – сменя превръзки, носи му храна от вкъщи, пише му писмата, заедно споделят с часове опит и надежди. И въпреки че всичко сочи към подобрение, състоянието му рязко се влошава, кракът му гангренясва и след два дни младият лекар умира от инфекция. Погребението минава без речи, музика и залпове, без родители и роднини, но една девойка го оплаква за всички. С първата си заплата като лекар (през 1886 г.) тя прави скромен паметник, на който и до днес четем „Няма по-голяма любов от тази, да положиш живота си за своите другари”.
Със стипендия на Девическото училище в Габрово Тота Венкова заминава да учи медицина в Русия. Още първата година заболява от тежко белодробно възпаление и се връща в България, губейки стипендията си. След 5 – годишно прекъсване се завръща в Санкт Петербург и продължава следването си вече като стипендиантка на българското Министерство на Просвещението. През 1886 г. тя се дипломира с отличие – първата българка с висше медицинско образование след Освобождението. Връща се в България и работи в болниците в Русе, Търново, Варна и София (1886 – 1893). През 1893 г. отива на едногодишна специализация по детски и вътрешни болести в Петербург. По-късно във Виена придобива специалност по акушерство и гинекология. След завръщането си в България тя се установява в София. В периода 1899 – 1900 г. работи като училищен лекар при Софийска девическа гимназия. По здравословни причини напуска държавната лекарска служба през 1901 г. и преминава на частна практика в двуетажната си къща на ъгъла на ул. Солунска 13 и ул. Христо Белчев, където открива безплатна женска консултация. Там тя приютява бедни и изоставени жени, за които се грижи и лекува. Самата д-р Тота Венкова не създава семейство, но помага на племенниците си – Тота, Иван и Кина да получат добро образование. Както у нас често се случва, колкото по-достойно живее един човек, толкова по-малко знаем за него. Животът и делото на тази силна българка не прави изключение. Една от малкото достигнали до нас нейни мисли е следната: „Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа: учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия…”
Първата българка, родена в Княжеството и получила диплома за лекар, умира в София на 23 декември 1921 г. Всичко, което спечелва с непосилен труд през целия си живот, връща на своя народ. Според оставеното от нея завещание, тя дарява на Софийския университет 40 000 лв, на Искрецкия санаториум за гръдно болни „Фердинанд I“ – 500 000 лв., за да се обзаведе павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца и на Габровското девическо училище – 500 000 лв. На гранитния паметник Михаил Теофилов (изповедник на завещанието й) написва с признателност: „Лекарка за болните, приятелка на бедните, майка за безприютните.”
